П. Удхаус - Големи пари

Лорд Ходсдън, като свали изтръпналите си ръце, докопа един здрав стол и застана до разширяващия се проход в стената в очакване на развитието. Беше войнствено настроен, но не и изненадан. Бурният живот в покрайнините, изпитан първо през деня, а сега и през нощта, бяха калили духа му. Както пътникът в Аляска научава, че там, на север, не действа ни божи, ни човешки закон, така и Негова светлост бе научил, че всяко удобство на цивилизования живот трябва автоматично да се счита за несъществуващо, ако веднъж си стигнал пощенски район на Лондон S. Е. 21.

С други думи, това не беше оня лорд Ходсдън, известният светски лъв, нито оня благородник, шляещ се из хиподрумите в Аскът. Не, този, който сега стоеше с издигнат над главата си стол в дневната на Бери, беше друг човек. Това беше един лорд Ходсдън, в чиито гърди се бе пробудил атавистичният дух на предците-войни, един примитивен лорд Ходсдън, подготвен за истината, че в този адски квартал човек трябва да очаква по някой смъртоносен невменяем да изскочи от всяко ъгълче и всяка дупка. И беше решен да продаде скъпо кожата си.

Процепът в стената се разширяваше и лицето на Негова светлост ставаше все по-мрачно. Както и великият му праотец, защитил така доблестно честта си в битката при Ажанкур 17 17 Ажанкур — селище в Северна Франция, място на битка, спечелена от англичаните (1415) в Стогодишната война с Франция — Б.пр. , той възнамеряваше, ако е необходимо, да издъхне, борейки се.

Междувременно надлъж и нашир върху шарения килим продължаваше драматично и напрегнато двубоят по свободна борба между Бери и неговия посетител. Мистър Хоук може и да е бил неразумен относно освежителните напитки този ден; може и да е позволил на размекващите условия на мирния лондонски живот да развалят фигурата му и да го карат лесно да се задъхва; но в буйната си из баровете младост го знаеха като доволно голяма драка с внушително досие от победи. Тъй че много от старите умения още не бяха загубени. По ритника, който нанесе на Бери по пищяла и по опита да го захапе за лявото ухо, можеше да се познае, че мъжът, проснат на пода, не е новак.

Бери също забеляза това и вложи в битката цялата си душа. За известно време резултатът беше висящ. Тогава мистър Хоук направи големия стратегически фал да се изправи на крака.

Това не беше действие, за което би го посъветвал най-добрият му приятел. Майката, за която беше говорил така прочувствено, би цъкнала с език и би поклатила красивата си глава, ако бе видяла момчето си да прави тази очевидна грешка. Д. Б. Хоук беше от ония мъже, които би трябвало да се придържат предимно към по-свободните и лесни условия на килимния бой. Като се изправи, той се превърна в една доста незащитена мишена. Докато на земята беше само едни крака и зъби, сега се разкри и като притежател на корем. Бери забеляза това. Нанесе му два яки удара в диафрагмата. И мистър Хоук, клокочейки победено, се прегъна като арабска шатра и се просна на пода. А Бери изпълни един лъвски скок към пистолета, заради който пламна битката, взе го и се изправи задъхан.

И тъкмо се мъчеше да си поеме дъх, когато някакъв грохот изотзад, последван от пронизителен рев, го накара да се обърне.

Старият му приятел, лорд Бискъртън, седеше на пода и търкаше наранената си китка, докато бащата на въпросния стар приятел, Ратник Ходсдън стърчеше и гледаше делото си в почуда и тревога.

— Годфри!

— Здрасти, шефе. Ти — тук?

— Годфри — викна лорд Ходсдън. — Нараних те, момчето ми!

— Шефе — отвърна Бисквитата, — никога не си изговарял по-верни думи. Ако не бях вдигнал навреме ръка, титлата нямаше да се предаде по пряка линия.

В този момент Ан пристъпи през отвора на стената.

— Влизай направо, Ан — обърна се сърдечно Бисквитата. — И да благодариш на своя ангел-хранител, че не беше някой от случаите „Първо дамите“. Иначе добре щеше да се подредиш. Шефа тъкмо упражняваше войнските си умения.

Това беше само третото посещение на Ан във Вали Фийлдс и в резултат тя беше слабо запозната със здравословната размяна на мнения, част от живота на лондонските предградия. Ако лорд Ходсдън, влизайки в някоя дневна във Вали Фийлдс, бе намерил две тела на земята, щеше да приеме това явление с философско примирение като нормална и обичайна проява на кварталната деятелност. Ан, обаче, бе шокирана.

— Какво е ставало тук? — ахна тя.

Лорд Ходсдън отвърна на въпроса безстрастно, с вида на гърмян заек.

— Един малоумник — обясни той. — Опасен. Мистър Конуей го обезвреди.