П. Удхаус - Големи пари

Той тръгна обратно към дневната и разсеяно се пресегна за гарафата. Мислеше… мислеше.

В прозаична епоха като тази, в която живеем, всичко, което граничи с ексцентричността се осъжда жестоко. Гледаме го накриво и си вадим негативни заключения. Отклониш ли се дори ей толкова от нормалното поведение на обикновения човек, непременно ще се сблъскаш със свят, който клати глава и те зяпа подозрително.

Действията на капитан Кели и Д. Б. Хоук бяха, както стана ясно, продиктувани от внимателно и задълбочено осмисляне. Базираха се на солидна и трезва основа. И все пак, точно както Ан и Бисквитата в дневната на „Прасковен рай“ бяха стигнали до заключението, че капитанът е неуравновесен, даже смахнат, то от другата страна на преградната стена Бери и лорд Ходсдън осъдиха и заклеймиха мистър Хоук по същите съображения.

Лорд Ходсдън пръв облече тези мисли в реч. Той беше наблюдавал пистолета на мистър Хоук с втренчени очи и увиснало чене и сега проговори.

— Кой е тоя лунатик?

Бери пристъпи към разрешаване на загадката по-предпазливо.

— Всичко е наред, мистър Хоук — каза той успокоително. — Ти си сред приятели. Помниш ме, нали? Конуей, а?

— Този човек плаче за усмирителна риза — продължи лорд Ходсдън. — Дръжте си проклетия пръст далече от спусъка, сър, да го вземат мътните! — добави той с растящо безпокойство. — Това чудо ще гръмне всеки момент.

— Горе ръцете — изпелтечи мистър Хоук.

— Нашите ръце са горе — намеси се Бери все с оная нежност на по-голямото братле. — Виждаш, че са горе, нали? Ето, гледай! Горе са.

И за да онагледи твърдението си, размърда пръсти. Мистър Хоук ги изгледа с чувство на неприязън, мигна и нареди:

— Хей! Я спри това!

— Кое да спра?

— Това мърдолене. Не ми харесва.

По някакъв начин му напомняше за паяци, а тая тема не му беше приятна.

— Знаеш ли какво — продължи Бери. — Сложи този пистолет настрана и седни спокойно, а аз ще отида и ще ти направя една хубава чаша чай.

— Чай?

— Хубав, топъл, силен чай. И после всички ще поседнем и ще си побъбрим и ти ще ни кажеш какво те безпокои.

Мистър Хоук го гледаше като бухал и изглежда обмисляше предложението.

— Някога имах майка — каза той.

— Така ли? — заинтересува се Бери.

— Да, сър! Точно това имах. Майка…

— Този човек е един проклет, раздрънкан, първокласен, опасен лунатик — не се стърпя лорд Ходсдън.

Мистър Хоук зяпна. Нещо в думите на Негова светлост бе накарало едно чудовищно подозрение да придобие очертания в мъглявото му съзнание. Стори му се, ако ги е разбрал правилно, че лорд Ходсдън хвърля съмнение относно неговия здрав разсъдък. Това не му харесваше. Пръв би признал, че е пийнал някоя и друга чашка в повече и в резултат на това умът му е загубил част от остротата си. Но би бил дълбоко огорчен, ако някой го сметне за невменяем.

— Мислиш, че съм луд? — попита той.

— Не луд — поясни Бери. — Само…

— Направо му хлопа дъската — настоя лорд Ходсдън, който не приемаше да се извъртат фактите и обичаше да нарича нещата с точните им имена. — Ще спрете ли да бърникате тоя спусък, сър! Да не искате на плещите ви да легне двойно убийство?

— Аз не съм луд — не мирясваше мистър Хоук. — Не, сър.

— Сигурен съм, че не си — Бери пое отново ролята си. — Само мъничко развълнуван. Защо не оставиш този пистолет — я гледай, там има маса, на която ще изглежда чудесно — и да ни разкажеш за твоята майка?

Съзнанието на мистър Хоук все още беше заето с крещящата неправда. Затова твърдо се противопостави на опита да се отклони разговора към въпроса за майките. Има много време, ще си поговорят и за майки, след като докаже на тия скептици, че е напълно нормален. Той продължи да излага доказателства.

— Искате да знаете защо действам така? Не знаете, така ли? О, не, не знаете. Нямате и най-малка представа, нали? Онова твое червенокосо приятелче не ти е разказвало какво му изтърсих за „Сбъднат сън“, така ли? О, не! Не е дошло да ти изпее всичко, а? О, не! Ти и твоите майки! Не се опитвай да ме заглавичкаш с приказки за майка ти, защото знам какво правя и ако твоята майка не го харесва, може да си гледа работата.

За лорд Ходсдън, разяждан от безсилен гняв, тези силни думи за сънища и майки бяха ново доказателство, ако изобщо му е било нужно, че пред него стои един от най-изявените умопобъркани, към които незабавно трябва да се приложи мярка за неотклонение. Празно бръщолевене, нищо повече — така характеризираше Негова светлост последната реч на мистър Хоук. Но Бери бе започнал да различава неясно, като през мъгла, някакво значение.