П. Удхаус - Големи пари

— Ъ-ъ-ъ, господа.

— Да — откликна Д. Б. Хоук с готовност, осъзнавайки, че е достигнат втория етап от формалностите. — Да се захващаме за работа.

Последва кратка тишина.

Пръв я наруши мистър Фрисби.

— Чудех се… — каза колебливо той.

— Да? — попита Д. Б. Хоук. — За какво?

— А, нищо. За инициалите ти. Чудех се какво означава Б.

— Бърнард — отвърна гордо мистър Хоук.

— О? — почеса се по носа мистър Фрисби. — Мислех си, че може да е Барабас.

— Хей! — намръщи се мистър Хоук.

— Господа, господа! — намеси се мистър Робинс.

— Ама, наистина, наистина! — включи се в надпреварата и мистър Белами.

— Това действие подсъдно ли е? — консултира се мистър Хоук с правния си съветник.

Мистър Белами поклати глава.

— За да се окачествят като правонарушение, думите трябва да са придружени с удар или побой.

— Така ли? — изправи се мистър Фрисби. — Не знаех. И това ще дойде.

— Господа, господа, господа, господа! — каза мистър Робинс, като че ли всичките четирима Робинсовци говореха едновременно.

Последва нова пауза.

— Нищо няма да спечелиш от това — рече мистър Хоук укорително.

— Именно — подкрепи го мистър Робинс, като гледаше клиента си като любим, но съгрешил син.

— Много моля, господа — включи се и мистър Белами, — нека да се опитаме и помъчим… ъ-ъ-ъ… да се напрегнем… ъ-ъ-ъ… да избягваме подобни ъ-ъ-ъ…

— Оскърбления — каза мистър Хоук.

— Изявления — изглади мисълта Белами.

— Вербални нападения — каза мистър Робинс. — Персонални атаки. Злословието, както мистър Хоук отбеляза, няма да ни доведе до никъде.

— Не че се опитваме да стигнем до някъде — мистър Хоук възвърна предишната си веселост. — Искам да река, вече сме стигнали. Разбирате ли какво искам да река? Искам да река, че няма какво толкоз да го предъвкваме. То си е ясно. Аз притежавам „Сбъднат сън“, не е ли така? Е, какво, не е ли така? Искам да река, ако някой тъпак желае да ме оспори, нека да обясни. Нека да каже на това събрание какво го мъчи. Нека уведоми това събрание къде си представя… Всъщност, ето какво — той насочи огъня си директно към мистър Фрисби, — приемам, че не оспорваш моята собственост. Разбира се, че не я оспорваш. Тогава хайде да започваме. Да хванем бика за рогата.

— Бика? — измърмори мистър Робинс.

— Американски израз — поясни мистър Белами, — означава да се концентрираме върху… същността.

— Хм — изхъмка мистър Робинс.

Едно поражение не можеше да превърне мистър Фрисби в някакъв си жалък страхопъзльо. Затова той изтъкна:

— Може да си се сдобил със „Сбъднат сън“, и то като последния пладнешки разбойник…

— Моля! — намеси се мистър Робинс.

— Може да си се сдобил със „Сбъднат сън“, но нищо не можеш да изкараш от него. Не и без моите съоръжения. Ще трябва да пренасяш медта с мулета през планините.

— Моят клиент — каза мистър Белами — съзнава този факт. Напълно го съзнава. Точно поради тази причина и предлага сливането.

— Обединението — обади се мистър Робинс.

— Сливането или обединението — съгласи се мистър Белами.

— И струва ми се, ако мога да кажа съвсем откровено, скъпи ми Фрисби — каза мистър Робинс, — че по мое мнение, едно внимателно обмислено мнение, изглежда няма друга алтернатива, освен да приемете предложението, изложено от мистър Хоук.

Остър звук наруши тишината, която бе последвала това заключение. Мистър Фрисби беше изпръхтял. И с това изпръхтяване завърши, така да се каже живописната част от процедурата. След това тя стана скучна и техническа, като двамата адвокати взеха в ръце нещата и разговаряха вместо клиентите си. И тъй като нито един историк не би желал да хаби хартия, отбелязвайки разговорите между адвокати в подобни ситуации, то ще се въздържим от по-нататъшно описание.

Мистър Белами нахвърля в груб вид един меморандум и го подаде на мистър Робинс, като каза, че се надявал да включва всичко. Мистър Робинс извади специален чифт очила в чест на важния момент, прегледа го и каза, че всичко изглеждало включено. После мистър Белами го прочете на глас, а мистър Хоук каза „Да“ и с това се приключи. Мистър Фрисби седеше и страдаше.

После двамата адвокати напуснаха, като си бъбреха приятелски за двойни владения, наследници и тям подобни, каквито винаги възникват, когато се съберат двама адвокати. Мистър Хоук, като видя вратата зад тях да се затваря, приближи до бюрото на мистър Фрисби с предпазливи конспираторски стъпки.

— Хей! — подвикна му той.