П. Удхаус - Големи пари

— Тръгвай — съгласи се мистър Фрисби. — Въздухът в този офис няма да може да се диша, докато не си излязъл и аз не отворя прозорците.

— Между другото, чувал ли си някога вица за двамата…

— Да.

— Е, аз тръгвам.

— Тръгвай веднага.

Д. Б. Хоук подскочи игриво, като че стъпваше във въздуха и непосредствено зад вратата се сблъска с някакво солидно тяло.

— Не можеш ли да гледаш къде ходиш? — попита разярен.

— О, мистър Хоук, здрасти — отвърна му сърдечно тялото.

Д. Б. Хоук разпозна младия мъж, който може, без да се пресилват фактите, да бъде наречен източникът на неговото богатство. На него дължеше той възхитителното усещане да седи в кабинета на Т. Патърсън Фрисби и да му напомня къде е допуснал фаталния гаф. Това приятно чувство облекчи болката на пръста, върху който Бери беше стъпил.

— О, добър ден, мистър Конуей — каза сърдечно. — Вземи си една пура.

— Благодаря.

— И как вървят нещата, мистър Конуей?

— Чудесно. А ти как си?

— Чудесно.

— И двамата сме чудесно. Чудесно!

— Имаш ли още някоя мина за продан? — попита мистър Хоук.

— Не. Тази беше единствената. Мога да ти дам пет хиляди акции от „федерално багрило“, ако искаш?

— А, не, благодаря.

— Да. Надявам се, че си доволен от „Сбъднат сън“.

Мистър Хоук доби сериозен вид.

— Здравата се изръсих за нея. Толкова пари за педя пясък, покрит с кактуси. Добре, добре, ти си добър търговец.

В настроението, в което беше — да пръска доброжелателство над цял свят и да вижда усмихнати лица наоколо — на Бери му се стори, че трябва да каже нещо окуражаващо. Той също смяташе, че мистър Хоук се бе оставил вроденото му великодушие да го вкара в неизгодна сделка.

— Е, хайде, всяко зло за добро! — потупа го по рамото. — Човек никога не знае. Няма да се изненадам, ако в „Сбъднат сън“ са закопани милиони.

Радостта, която преди секунда се бе върнала върху лицето на мистър Хоук, сега изчезна, като забърсана с мокра гъба. За пръв път му хрумна колко близо беше стоял Бери до вратата в момента на техния сблъсък.

Възможно ли е да е подслушал последното малко съвещание?

С бледен лик мистър Хоук започна да прехвърля в ума си последните реплики на своя събеседник. И беше ужасен да открие, че в светлината на новите подозрения те звучаха отвратително зловещо. „Надявам се, че си доволен от «Сбъднат сън»?“, така беше казал. И после тази умопомрачителна реч за милионите, закопани в имота.

Той се облещи угрижено в Бери с очи като тигани.

— Какво те кара да мислиш така? — заекна той.

— О, само една възможност — Бери му пусна една приветлива усмивка.

По-точно усмивка, която би изглеждала приветлива за всеки друг, освен Д. Б. Хоук. На него тя му се стори прикрито злорада.

— Какво правеше зад вратата? — попита го той.

— Стори ми се, че чух звънеца.

— О? — мистър Хоук говореше бавно. — Никой не е докосвал звънеца.

— Значи, фалшива тревога — каза Бери жизнерадостно. — Връщам се в кутийката си.

Мистър Хоук го гледаше как изчезва от очите му. После влетя отново в кабинета и като залиташе, залепи устни в ухото на мистър Фрисби.

— Ш-ш-ш-т! — изсъска той.

Мистър Фрисби се дръпна строго и започна да подсушава ушната си кухина.

— Още ли си тук? Да не искаш да ти сложа легло в кабинета? И кога ще желаеш да те събудя сутринта?

Саркастичен, разбира се. Без съмнение, злъчен. Но има моменти в живота, когато човек може с основание да бъде саркастичен и злъчен.

— Я слушай — мистър Хоук беше настоятелен. — Пред вратата налетях на този твой секретар. Той стоеше там.

— И какво от това?

— Мислиш ли, че може да е чул какво си говорихме? Приказвах доста високо.

— Ти винаги приказваш високо. Едно от нещата, които те правят толкова неприятен.

— И той спомена нещо — струва ми се дяволски двусмислено — относно възможността да има милиони, закопани в „Сбъднат сън“.

— Така ли?

— Съвсем сигурно. Я слушай. Ако се пръсне слух за нашето споразумение преди да сме готови, ние сме загубени. На този няма да му е трудно да намери малко пари и да почне да изкупува акциите спекулативно. Може да се сдобие с хиляди само за черните си очи и да си опече работата, докато цената се повишава. Преди да разберем какво става, акциите ще стигнат до тавана и ще трябва да си смъкнем и ризите, за да ги откупим. Случвало ми се е и по-рано. Преди години, когато работех с Мостин и Кон в Детройт, в офиса имаше изтичане на информация…

— Ами ще има, като си бил там.

— Нямах нищо общо с това — запротестира мистър Хоук с болка в гласа. — Изобщо не знаех какво става. Но някой се докопал до предварителна информация и ела да видиш какво стана с Мостин и Кон. Акциите изхвърчаха с шестдесет пункта първия ден, а Мостин и Кон стояха, подсмърчаха, чудеха се какво става и се обвиняваха взаимно в измама. Мостин хлопна Кон по камбата и Господ ми е свидетел, че тя беше огромна и удобна за удряне. Е, това ще ни се случи и на нас двамата, ако не си отваряме очите на четири. Трябва да уволниш тоя човек, Пат.