П. Удхаус - Големи пари

Мистър Фрисби скръбно вдигна глава.

— Ти не си ли тръгнал още?

— Не — каза мистър Хоук.

— Защо не? — тонът на мистър Фрисби не беше гостоприемен.

Мистър Хоук се облегна на бюрото.

— Слушай, защо след като тия двамата си отидоха, да не му дръпнем един приятелски лаф? Тъй де, да се поразговорим за туй-онуй.

В отговор мистър Фрисби го информира, че по негово мнение той е обирджия, жалък крадльо, джебчия и апаш. Веднъж, така каза мистър Фрисби, когато бил в Мексико, видял гърмяща змия. Никак не му харесала — всъщност, оформил си много лошо мнение относно външния ѝ вид и почтеност — но, все пак, стигне ли се до приятелски лафове, сто пъти би предпочел този дракон пред Д. Б. Хоук. Ако ще е туй с Д. Б. Хоук, по-добре онуй с цяло гнездо гърмящи змии. И това е защото, обясни той, смятал мистър Хоук за дръгливо псе, низък червяк, вонящ скункс, върколак и вероломен, мерзък бандит.

— Добре де, но да оставим настрана майтапа — ухили се мистър Хоук сърдечно. — Слушай, сега като сме партньори, ти и аз, трябва да се споразумеем за нещо. Какво мислиш за акционерите? Искам да кажа, как се чувстваш, като си мислиш, че акционерите взимат мангизи, които ние с тебе можем и сами да си приберем? Искам да кажа, кога ще съобщим за тая нова жила в „Сбъднат сън“? Преди да сме изкупили всички акции, или след това?

Мистър Фрисби не отвърна.

— Това ще означава покачване с петдесет пункта, когато новината се разчуе. Петдесет ли? Току-виж станали и сто. Не можеш да кажеш кога ще спре, почнат ли да купуват. А и на теб ти се иска, както на мен, да се натъпчеш с акции, купени на четири и после да ги гледаш как се изстрелват до осемдесет-деветдесет.

Мистър Фрисби загриза замислено писалката си.

— Знаеш как е с медта — продължаваше да го навива мистър Хоук. — Или едната крайност, или другата. Или пада долу в мазето, или хвърчи горе в облаците. Едни от първите акции, които някога съм купувал, бяха на „Грийн Кънейни“ за двадесет и пет. Продадох ги за петдесет и всяка сутрин след това се ритах отзад, докато стигнаха до двеста. Днес можеш преспокойно да изкупиш всички акции на „Рогатата жаба“ и пак да ти остане за харчлък. А седмица, след като информацията за „Сбъднат сън“ изплува, Нашънъл Сити Банк ще трябва да измете резервите си, за да се сдобие с пет-шест парчета. Ето толкова ще се вдигнат акциите. Казвам ти. В наш интерес е да се съберем и да постигнем едно малко споразумение между джентълмени.

— Кои джентълмени? — попита заинтригуван мистър Фрисби.

— Ти и аз.

— А!

Мистър Хоук продължи.

— Няма да ни трябва много време да изкупим акциите на най-ниските им цени. Това ще е направо фасулска работа. „Рогата жаба“ никога не е стигала световния връх като „Анаконда“. Винаги е била някъде между куцото и сакатото. Ако започнеш да продаваш по една-две хиляди наведнъж, хората ще наострят уши и ще им направи впечатление.

Мистър Фрисби се размърда сприхаво на стола и навири нос. Самолюбието му бе засегнато от факта, че неговият събеседник си позволява да го поучава в а-бе-вето на борсовите манипулации.

— Отиваш при твоя брокер, започваш да продаваш — продължи мистър Хоук, без да обръща внимание на тези признаци на нетърпение, — и на бас, че той няма да остане със скръстени ръце. Ще даде знак на клиентите си, че президентът на „Рогата жаба“ се измъква по бели гащи и работата не е чиста. А те ще хукнат през глава да се освобождават от акциите.

— Естествено — изсумтя мистър Фрисби.

— Значи, отиваш при него и му подшушваш, че искаш да продадеш две серии от по две-три хиляди…

— Знам — прекъсна го мистър Фрисби. — Знам, знам.

— А през това време ние изкупуваме в Париж или Амстердам. Е, какво ще кажеш?

Мистър Фрисби размишляваше мрачно. Нямаше никакви морални задръжки към плана. Напротив, горещо го одобряваше. Това, което го потискаше, бе мисълта, че обогатявайки себе си, ще трябва да обогати и мистър Хоук.

— Ще действаме ли? — попита въпросният джентълмен.

— Да.

— Бравос. Значи договорено — въодушевление озари лицето му. — Знаех си, че денят, в който станахме партньори, ми е щастлив ден, Пат — каза любезно.

— Не ме наричай Пат — наежи се мистър Фрисби.

— Е, как тогава ти е малкото име?

— Я ми остави малкото име.

На тази тема мистър Фрисби беше малко чувствителен. Много време мина оттогава, но той не можеше да забрави деня, когато най-големият зевзек в училище откри тайната му.

— Е, аз трябва да тръгвам — каза мистър Хоук.