П. Удхаус - Големи пари

— Ужасно неприятно.

— Да — каза мистър Фрисби, като гледаше странно този майстор на точната реч. — Наистина бях малко ядосан.

— Това, разбира се — каза мистър Робинс, който имаше глава на раменете си и можеше да си направи заключение, — ще повиши значително цената на този имот.

— Съвсем точно. И, естествено, исках да го купя тихомълком. Направих проучвания и открих, че първоначалният собственик го е продал на някаква жена на име мисис Джървис.

— И вие я потърсихте.

— Беше починала. Но една сутрин, като гръм от ясно небе моят секретар идва и ми изтърсва, че е неин племенник и че е получил парцела в наследство.

— Вашият секретар? Младият Паркинсон?

— Не. Паркинсон напусна. Този е нов. Един човек на име Конуей. Не си го виждал. Дойде и ме помоли за съвет относно продажбата на мината. Каза, че никога не е намирана мед в нея и дали можел да се отърве за неколкостотин лири. Казвам ти, като чух това, Робинс, повярвах в чудеса — нещо, което не съм правил, откакто напуснах неделното училище в Каркасон, Илинойс, преди тридесет и девет години. Побира ли ти го ума? Човекът ми бил под носа и нямал никаква представа каква с стойността на мината. Едва не си счупих писалката.

— Забележително.

Мистър Фрисби направи една обиколка на стаята.

— И така, нямах много време за мислене и сега разбирам, че сгреших. Стори ми се, че ако сам направя оферта, може да заподозре нещо. Затова му казах, че познавам човек на име Д. Б. Хоук, който понякога изкупува изоставени мини и ще му спомена нещичко. Този Хоук е един вероломен страхопъзльо, който ми е бил полезен веднъж-дваж в случаи, когато не искам да се появявам лично. Един червендалест мошеник, който преживява, като се навърта около финансистите и им угодничи. И на мен угодничи от години. Никога не съм го харесвал, но ми се струваше, че мога да разчитам на него. Така че му казах да иде при Конуей и да му предложи петстотин лири.

— За имот, който струва милиони? — попита сухо мистър Робинс.

— Бизнесът си с бизнес — отвърна скромно мистър Фрисби.

— Именно. И младият мъж прие ли офертата?

— Чак подскочи.

— Тогава не виждам…

— Чакай! Знаеш ли какво стана? Ще ти кажа. Този двуличен негодяй Хоук купил мината за себе си. Можех да се досетя, ако имах малко мозък в главата си, че ще надуши нещо, като му кажа да иде и да купува ненужни мини. Може да е получил и информация отнякъде. Има приятели в Аризона. Може отнякъде да е изтекло. Както и да е, отишъл при Конуей, дал му свой чек, получил разписка и сега твърди, че притежава „Сбъднат сън“.

— Тц-тц — поклати глава мистър Робинс.

Мистър Фрисби изпълни още няколко изключително майсторски и приятни за окото валсови стъпки. Оказвайки се посред един пирует близо до бюрото, той грабна писмото и го подаде на адвоката.

— Прочети това.

Мистър Робинс го стори и издаде два пъти „Хъм“ и веднъж „Цък“. Мистър Фрисби го наблюдаваше тревожно.

— Може ли да му се размине? — попита умолително. — Не може да му се размине, нали? Не ми казвай, че може да му се размине. Та това е нечовешко. Истински пладнешки грабеж.

Мистър Робинс поклати глава. Видът му не беше окуражаващ.

— Имате ли нещо писмено — писмо или документ, който да докаже, че този мъж е действал като ваш посредник?

— Разбира се, че нямам. Никога не ми е минавало през ум…

— Тогава се страхувам, мистър Фрисби, много се страхувам…

— Че може да се измъкне?

— Страхувам се, че да.

— Триста дяволи!

Лицето на адвоката придоби замислено изражение.

— Но това си е чисто убийство! — изрева мистър Фрисби.

— Забелязвам, че в писмото пише — каза мистър Робинс, — че този мистър Хоук ще посети тази сутрин офиса ви с адвоката си мистър Белами. Познавам Белами добре. Страхувам се, че ако наистина той е подкрепил легалността на продажбата, ние имаме слаба надежда. Много мъдър мъж. Аз дълбоко го уважавам.

— Но гледай какво казва на втора страница. Гледай как възнамерява да ме изнудва.

— Разбирам. Предлага „Сбъднат сън“ да се обедини с „Рогата жаба“, като новополучилото се цяло бъде наречено „Рогата медна жаба“, АД.

— И иска половината дял в обединението!

— Ако Белами стои зад него, мистър Фрисби, половината дял е точно това, което ще получи.

— Но това е златна мина!

— Медна мина, така май казахте.

— Исках да кажа, че ми отнемат цяло състояние.

— Много притеснително — каза мистър Робинсън.

— Какво, какво? — попита мистър Фрисби с мрачен глас.