П. Удхаус - Големи пари

— Казах, че е много притеснително.

— Точно така. Точно така. Описвате го чудесно.

Мистър Робинс съзерцаваше цилиндъра си скръбно, но любящо.

— Ако за вашите цели е необходимо да придобиете „Сбъднат сън“, не намирам никакъв друг начин, освен да приемете предложението на мистър Хоук. Той несъмнено притежава и контролира въпросния имот. Ако желаете да присъствам на срещата, ще се включа с удоволствие, но се страхувам, че няма да мога да сторя нищо.

— Има — ожесточи се мистър Фрисби. — Можете да ме спрете да халосам тоя мерзавец със стола и после да бъда обесен за убийство.

Вратата се отвори. Появи се куриерът. Гласът на момчето тъкмо мутираше.

— Мистър Хоук — избоботи то.

И после, с пронизително сопрано като стържене по стъкло, додаде:

— И мистър Белами.

Тандемът Хоук-Белами влезе свеж като утринна роса. Сега този нов Д. Б. Хоук представляваше нещо съвсем различно от онова почтително нищожество, което беше угодничило на мистър Фрисби толкова години.

— Добрутро, Пат — подхвърли мистър Хоук.

— Добро утро, мистър Фрисби — поздрави и придружителят му.

— Добре, добре-е-е. Да, много добре — каза мистър Хоук. — Изглеждаш прекрасно.

— Как си, Белами? — попита мистър Робинс.

— Чудесно. А ти?

— В превъзходно здраве, благодаря.

— Великолепно — каза мистър Белами.

После седна на един стол. Д. Б. Хоук седна на друг стол. Мистър Робинс също седна. Мистър Фрисби вече беше седнал. Срещата започна.

Когато обществото чете в утринния вестник, че между две финансови предприятия е било извършено сливане, вероятно остава в мъгла какви точно са предварителните подготовки, през които се минава преди раждането на този съюз. Ето защо едно описание на това какво произтече при настоящата ситуация, едва ли би било безинтересно.

Д. Б. Хоук започна с въпроса как върви голфа на мистър Фрисби. И тъй като единственият отговор на мистър Фрисби бе да оголи зъби като чакал в капан, мистър Хоук продължи, че той самият доста е усъвършенствал началния удар, но още не е изпипал до съвършенство късите си удари. А също и не бил много доволен от вкарването на топката.

— Ето, например, какво стана онзи ден в Оксхей — разпростря се още по-нашироко мистър Хоук.

Деловите хора умеят да композират добре мислите си. Д. Б. Хоук не остави никакво съмнение у слушателите си какво точно се е случило онзи ден в Оксхей.

Когато свърши, мистър Белами спомена подобна история, която се разиграла с него самия по-предната неделя в Чизълхърст.

— Интересна игра — каза мистър Белами.

— И още как — потвърди мистър Хоук.

— Никога не можеш да предвидиш нещата в голфа — каза мистър Белами.

— Точно така — съгласи се мистър Хоук. — Интересно. Игра, в която никога не можеш да предвидиш нещата.

В този момент мистър Фрисби измърмори нещо под мустак и счупи молива на две.

Последва кратка пауза.

Мистър Хоук я наруши отново, като попита чували ли са — ако са чували, моля да го прекъснат — вица за двамата ирландци.

Той заразказва пространно приключенията им със силен шведски акцент, като осигуряваше и диалог, където повествованието изисква. После се смя от сърце и даде думата на следващия.

Това беше отново мистър Белами. Като преодоля с известно затруднение смеха, който анекдота на приятеля му предизвика у него, каза, че това му напомнило друг анекдот с действащи лица двама шотландци, Доналд и Санди. Извини се, че не може да предаде добре диалекта, и заразказва, разкривайки тези двама шотландци като двойка ексцентрици, разговарящи не точно на лондонски диалект, но не и съвсем на негърски. Това го накара да се разкиска, а Д. Б. Хоук да го последва. Мистър Фрисби си помисли, че Д. Б. Хоук изглежда особено нагъл, когато се киска. По-нагъл не може и да бъде.

Мистър Фрисби не се разкиска. Нито мистър Робинс. Мистър Робинс взе цилиндъра си, изтупа го, погледна го с очакване за момент, като че ли претегляше шансовете от него да изскочи заек, и после пак го постави на бюрото — почтително, като човек с ясната мисъл, че отвъд го чака нов живот. Мистър Фрисби, като изгледа мистър Хоук като разярен бик, взе единия от маншетите си и регистрира следното: „Д. Б. Хоук е червенобузест мародер.“

Междувременно двамата разказвачи си удряха четки един на друг по начин, от който можеше да ти се повдигне.

В този момент от разговора мистър Робинс от „Робинс, Робинс, Робинс и Робинс“ отклони неохотно погледа си от цилиндъра, изкашля се многозначително като овца, която си прочиства гърлото, и каза: