Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Ето го Мелвин — посочих аз.

— Къде, къде? — Тя се огледа развълнувано.

— Ето го там.

— Гледай каква скапана кола — каза тя.

Мелвин видя, че тръгваме към него, изскочи от колата и почна да ни маха с ръка.

— Забелязваш ли, че пръстите му са като кебапчета? — Попита Шоника, усмихна се и махна в отговор.

Той се изправи, за да можем да видим целия му костюм. Носеше тъмни слънчеви очила, които скриваха половината му лице, и кафява каубойска шапка, която едва му ставаше. Облечен беше с огромен пъстроцветен пуловер, покрит с мазни петна, който майка ми несъмнено му беше изплела, а от него се подаваше яката на червена риза за голф. Тоалетът му беше допълнен от карго панталони с тиранти и високи маратонки, закопчани с велкро.

— Погледни го, погледни го… — повтори Шоника няколко пъти. — Какво става, Мелвин? — изпищя тя и хукна към него.

— Как е моята черна магия? — попита я той, като се опита да я целуне по устните, но тя обърна лице така, че целувката да попадне на бузата й.

— Виж се колко си хубав! — каза тя. — А колата ти е страхотна.

— Харесва ли ти? — попита той.

— Да ми харесва? Отива ти на пуловера — каза тя и скочи на предната седалка. Минах откъм страната на баща ми, понесох целувката му по устните, качих се отзад и си избърсах устата.

— Няма да повярвате, но тази кола е на двеста хиляди километра — съобщи ни баща ми.

— Изглежда чисто нова — казах аз.

— Къде е бронята, Мелвин? Какво е станало с нея?

— О, кой го е грижа. Това е естетика. Не ти трябва броня, щом колата се движи. Пуснах обява във вестника преди три дни и вече се обадиха десет души. Бързо ще я продам.

Шоника се обърна към мен и се помъчи да срещне погледа ми, но аз наблюдавах трафика.

— Как мина пътуването? — попита той. — Грижеше ли се Челси да не прави глупости?

— Да, нали ме познаваш, държах я много строго.

— Тя трябва да внимава, тази моя дъщеря. Мъжете я харесват. А и тя обича мъже. Тя е много привлекателна, също като баща си.

Притиснах лице към прозореца, за да се фокусирам с всички сили върху нещо друго.

— Да, така е, също като баща си — каза Шоника. Тя протегна ръка и ме смушка с пръст в крака. Прави го през цялото време и понякога ми оставя синини.

— Знаеш ли, като бях по-млад — вече не толкова много — жените много се привличаха от мен — каза той. — Живял съм на различни места по света — Италия, Испания, Гърция, Германия — и по онова време бях голям сваляч.

— По онова време? — попита Шоника.

— Да, по онова време… между другото аз знам какво си мислят младите днес, гледам MTV, следя „Истинският свят“.

— Наистина ли? — попита тя.

— О, да — каза той и в този момент мобилният му телефон почна да свири — беше си избрал за сигнал песента „Признания“ на Ъшър.

— Добре — каза Шоника и хвърли чантата си върху главата ми. — Това копеле е откачено — прошепна тя със стиснати зъби.

Мелвин разговаряше с евентуален клиент.

— … перфектно състояние, двигателят е напълно безшумен, стерео, ръчни прозорци, спойлер, всички екстри… искам само 1275 долара. Крайна цена!

Той затвори телефона, преди да е дочакал отговор и каза:

— Не беше сериозен купувач, хората не знаят какво искат. Все едно. Майката на Челси е поръчала китайска храна за вас, момичета. — Той се обърна към Шоника, след като закачи бордюра: — Освен ако по пътя не искате да вземем пиле.

— Аз обичам китайска храна — каза тя, като усили натиска върху капачката на коляното ми. Не знаех още колко дълго ще издържа, а Шоника сега беше отворила прозореца си и беше подала глава навън.

— Искате ли да пусна климатика, момичета? — попита баща ми. — Климатикът е мощен, току-що съм го напълнил. Все едно, както казваш, едно време и аз бях на върха на славата си, жените си падаха по мен… а и все още си падат. Понякога, когато пазарувам, три-четири различни жени ме питат откъде да си купят нещо — като почнеш от туршия и стигнеш до праскови. Става ми мъчно за тях, сигурно са вдовици… гледат мъж като мен, не могат да се сдържат. Челси е същата, все гони мъжете, а и те нея.

Шоника си издуха носа и по някакъв начин успя да се сдържи да не прихне.

— Според мен Челси известно време няма да се занимава с мъже — каза тя. — Ще се помъча да намеря съпруг за задника й.

— Наистина ли? — попита баща ми.

— Точно така. Вече е на двайсет и осем, трябва да почне да се държи като възрастен човек.

— Е, радвам се, че има приятелка като теб, която да се погрижи за нея. Бог знае, че никога не слуша нито мен, нито майка си.