Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Извинете — казах й аз. — Тя току-що излиза от затвора. — После Шоника й показа с пръсти знака на бандата и стюардесата отлетя в посоката, откъдето дойде.

Кацнахме в Сан Франсиско и ни откараха в хотел „W“ където бяха отседнали всички работещи в шоуто. Обикновено пътувахме с четири-пет продуцента, режисьор и няколко търсачи на снимачни площадки.

Трите дни минаха почти без събития, тъй като работехме по четиринайсет часа.

Последния ден свършихме снимките рано, към пет следобед, и се събрахме в бара на хотел „W“ . Всички искаха да излезем някъде на вечеря, но бях изтощена и помолих Шоника да не ходим.

До този момент никога не бях работила по четиринайсет часа на ден и тялото ми започваше да отказва. Нямах подходящата работна етика не само психологически, но и физически. Казах на всички, че ще пропусна вечерята, когато нашият продуцент Джеф ми съобщи, че един от приятелите му, който живее в Сан Франсиско, ще дойде да ни вземе.

— Той е красив, Челси — каза ми Джеф. — Юрист е, работи за правителството, има къща и яхта, и според мен ще ти хареса. Отиваме всички на вечеря.

Много обичам, когато хората изброяват материални неща, за да събудят интереса ти към някого. Канех се да го попитам дали приятелят му няма и велосипед, но нямах достатъчно енергия.

— Много съм изморена — казах на Джеф. — Не съм за пред хора.

— Е, кучко, нали затова съм тук — намеси се Шоника. — Челси, според мен трябва да отидем. И аз съм изморена, но това може би си струва. — Такава приятелка е Шоника.

Поклатих глава неубедено.

— Слушай, аз си имам мъж , така че ти решаваш, но ще ми е неприятно да пропуснеш възможността да хванеш нещо. Особено човек, който звучи като материал за брак.

Идеята нашият неандерталски продуцент Джеф действително да има приятел, който може да бъде разглеждан като материал за брак, беше толкова вероятна, колкото и Парис Хилтън да спечели състезание по правопис. Разговорите, които Джеф водеше, бяха главно на две теми: секс с животни и семейна порнография. Тази вечер той успя да насочи разговора към едно ново явление — избелване на задници, когато се извиних, че отивам до тоалетната. През последните дни бях яла прекалено много и не бях правила никакви упражнения. Трябваше да видя от първа ръка какви поражения съм нанесла в средната част на фигурата си. Отидох в тоалетната, застанах пред голямото огледало и вдигнах блузата си.

Господи. Изглеждах така, сякаш ще си имам бебенце. Не в деветия, но в третия или четвъртия месец. Обърнах се да се видя в профил. Очевидно бях доста напред във второто тримесечие. Започнах да изреждам бебешки имена наум. Харесваше ми името Луцифер, но само за момиче. Коремът ми беше навлязъл във фазата, след която щеше да надвисне над джинсите ми — още няколко такива дни и можех да получа лиценз за водопроводчик. Имам тяло на латиноамериканка; когато напълнявам, се разпределя равномерно, но само от кръста нагоре. Обърнах се към огледалото във фас. Изглеждах като две клечки, на които е забоден печен картоф.

— Уф — казах на глас.

От една кабина излезе някаква жена и я попитах виждала ли е нещо подобно.

— Периодът ви ли почва? — попита тя.

— Надявам се — отговорих аз.

— Е, сигурно е само водно тегло — каза ми тя.

Знаех, че не е водно тегло не само защото личното ми правило е да не пия вода без разредител, но и защото действително виждах очертанията на чийзбъргъра, който бях изяла по-рано през деня. Отбелязах си наум да намеря някой тренажор веднага щом се прибера в Лос Анджелис.

Върнах се в бара и съобщих на Шоника, че съм дебела и следователно не съм в настроение да се запозная с евентуалния си съпруг.

— Някой друг път — казах аз. После влезе Картър, хвърлих му един поглед и обявих:

— Идваме.

Първото нещо, което ми хареса в Картър, беше, че носи костюм. Обичам мъж с костюм. Особено без сакото. Напомня ми за коктейли след работа в скъпи ресторанти. Ако живеете в Лос Анджелис в продължение на осем години и всеки следобед виждате само мъже по анцузи и отворени сандали, ще изпитате истинско уважение към мъж, който носи костюм.

Картър беше прекрасен, висок метър и осемдесет и абсолютно чаровен. Целуна всички ни, докато се запознавахме, и ни заведе до Юкона си. Обичам мъже с големи коли. Като се събрахме на задната седалка, Шоника забоде силно показалец в бедрото ми и прошепна:

— Виждаш ли какво ти говоря? Добре, че съм тук, защото никоя от белите ти приятелки няма да се погрижи за теб, както аз.