Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Разбира се — каза той и стана.

На път към асансьорите спряхме пред рецепцията.

— Ще може ли да ни донесете лед в стая 1202, ако обичате? — попитах аз.

— Разбира се — каза човекът на рецепцията. Точно когато щяхме да влезем в асансьора, изтичах обратно при него и прошепнах:

— Имате ли презервативи?

— Абсолютно, госпожице Хендлър — каза той с много професионална усмивка. — Веднага ще ви ги изпратя.

— Е, това беше лесно — казах на Картър, като го догоних в асансьора.

В асансьора не бяхме сами, затова почнахме да се целуваме чак когато влязохме в стаята ми. Само че не стана веднага, защото Картър първо се насочи към мини бара и извади всички бутилки алкохол.

По цялата дължина на прозорците имаше канапе, облегнато на стената. Двамата седнахме там и той наля топла водка и сода за мен и джин с тоник за себе си. После отиде до хладилника, извади бутилка минерална вода „Вос“ която струваше шестнайсет долара, и я изпи на един дъх.

— Добре ли си? — попитах го аз.

— Да, само че съм много жаден.

— Да, виждам.

— О, извинявай. Ти ли трябва да плащаш питиетата?

— Не, не се тревожи. Вземи си и чипс, ако искаш.

— Не, благодаря — усмихна се той.

Известно време се натискахме, но без голям ентусиазъм. Между нас липсваше химията, на която се бях надявала, и усетих, че Картър не може да се отпусне. Той продължаваше да става и да сяда. Беше наистина приятен и чаровен мъж, но езикът на тялото му го издаваше. После на вратата се почука. Той даде бакшиш на жиголото и взе от него кофичката с лед и калъф за слънчеви очила.

— Какво е това? — попита той, отвори го и видя вътре три презерватива, подредени като списания в лекарски кабинет.

— Ти ли поръча презервативи? — попита ме той.

— Не, наистина ли са презервативи? Колко забавно. Ето на това викам хотел с добро обслужване.

Картър сложи лед в чашите ни, а аз пуснах радиото. Отидох в банята да се освежа и погледнах за последен път корема си. Не останах доволна, но бях забелязала, че и тялото на Картър не е с първокласна кондиция и около кръста носеше малко излишно тегло. Той имаше физиката на футболист, прекратил кариерата си преди известно време.

Измих си зъбите и се върнах. Картър седеше на канапето. Щом се приближих, той направи движение с устата си, което веднага разпознах като част от репертоара на моя приятел Нейтан, когато се е дрогирал. Жестът показваше едно от две неща: или имаше косъм в устата си, или беше взел кокаин. Това не беше никак приятно и трябваше да проверя по-подробно случая.

— Взел ли си нещо в момента?

Той се поколеба и после каза:

— Съвсем мъничко. Сърдиш ли се?

— Не знам. Ще се отрази ли на представянето ти? — попитах аз, като имах предвид пениса му.

— Не, не, по никакъв начин — отговори той.

Картър прие това като покана да ми докаже, че наистина е готов да се впусне в действие и ме хвърли на леглото. Качи се върху мен и започна да пъха ръка под блузата ми, но аз я насочих към задната част на джинсите си. Исках да поставя тялото си под карантина, докато успея да заема идеалната хоризонтална позиция с ръце зад главата, за да изглеждам по-стройна.

— Дупето ти е толкова сладко — каза той, като го стисна малко прекалено силно.

— Щом ти харесва, чакай да видим какво ще кажеш за тези! — казах аз, като свалих блузата и разкопчах сутиена си.

— Леле! — възкликна той.

— Не гледай, а пипни! — казах му аз, като притиснах главата му между момичетата.

Картър премести главата си върху стомаха ми. Протегнах се по-нагоре и той се отправи към горещата точка.

Бързо го издърпах обратно. Не обичам орален секс с непознати и трябваше да отклоня вниманието му другаде. Разкопчах му панталона и той пак се помъчи да поеме с главата напред на юг.

— Не — казах аз. Нека правим секс.

Хвърлих панталона му настрана и той взе един от презервативите, които беше оставил на нощното шкафче. Потъркаляхме се малко, докато го сложи и го насочи към вагината ми.

Мина минута, през която чаках да почне. Той обаче само лежеше върху мен и мълчеше. Това ли беше представата му за секс?

— Какво става? — попитах аз.

— Извинявай много — отговори той. — Струва ми се, че не мога да го вдигна.

— Какво?

— Взех малко повече кокаин… но мога да правя други неща — каза той.

Чудех се дали под други неща има предвид, че може да ми намери мъж с работещ пенис.

— Чувствам се ужасно.

— Уф — казах аз и сложих ръка на челото си. — Нали работиш за правителството?