Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Точно в този момент чух как задната врата се отваря и затваря. Последва звук от приближаващи се стъпки и после стъпките спряха. Висях от прозореца на кухнята с глава в мивката по зелен чорапогащник и без бельо.

— Холдън, ако направиш снимка…

— Не е Холдън — каза гласът на моето бивше гадже/хазяин.

Мамка му. Мамка му. Мамка му. Моля ви кажете ми, че това не ми се случва наистина.

— Имаш ли нужда от помощ, Челси? — попита той.

— Не, благодаря, ще се справя — отговорих аз небрежно, сякаш хората винаги влизат по този начин в апартаментите си.

Той въздъхна дълбоко, като подрънкваше с ключове. После отключи вратата ми, влезе в кухнята и ме издърпа. Когато стъпих на пода, клекнах, като обвих тялото си с ръце, за да прикрия сутиена и катеричката, която ясно прозираше през чорапогащника. Той беше взел бонбонения костюм и го постави до мен.

Бившето ми гадже не каза нищо друго, но ме гледа втренчено в продължение на, както ми се стори, неестествено дълго време с много спокойно, почти плашещо изражение.

— Не е каквото си мислиш… — започнах аз. Исках да му кажа, че въпреки начина, по който изглеждах, всъщност снощи бях много добро момиче, не бях спала с непознат мъж и той дори би трябвало да ме похвали за героичното ми усилие да се прибера вкъщи. Исках да му обясня всичко, но ако се съдеше по отчаяното му изражение, бях сигурна, че ще е безсмислено. Всичко би прозвучало прекалено абсурдно.

— Не казвай нищо — отговори той. После отиде, взе една хавлиена кърпа, сложи я до мен и си излезе.

Седях на пода в кухнята и се чудех що за хора са приятелите ми. Чудех се и дали някога изобщо ще се омъжа. След около час реших да престана да се самосъжалявам.

Защо да не погледна нещата откъм светлата страна? Току-що за втори път в живота си бях прекарала нощта с непознат, без да правим секс. Не е нужно да си гений, за да разбереш, че в мен очевидно се извършваше някаква промяна.

Кой знае как, двете с Шоника успяхме да почнем работа в едно и също телевизионно шоу. Сега наистина ни плащаха, за да се държим глупаво, и бяхме много развълнувани от това.

Летяхме за Сан Франсиско, където щяхме да бъдем на снимки в продължение на три дни. Разказвах й за последното си унижение с бившето си гадже и бонбонения костюм.

— Кучко, ти наистина трябва да вземеш да се стегнеш — каза ми тя, докато стюардесата ни предлагаше горещи фъстъци. — Нали не е за вярване какво е направила тази мръсница? — обърна се тя към стюардесата. — Бас държа, че ти не се разхождаш в костюми за Хелоуин посред зима, след като си си загубила кюлотите.

Стюардесата се усмихна на Шоника, после погледна към мен и се намръщи.

— Говори по-тихо — казах на Шоника. — Не е нужно да ми казваш, че съм идиотка, вече го знам. Проблемът е следният — хазяинът мисли, че откакто скъсахме, спя с разни мъже, а аз не спя с никого.

— Майната му — каза тя. — И без това той беше един лигльо. Не заслужаваше задника ти и не ми пука какво мисли.

— Благодаря ти, Шоника.

— Това, което ме вълнува, сега, е кога ще осъзнаеш, че задникът ти е пораснал и вече си голяма жена? — попита ме тя.

До този момент не бях чувала никой да ме нарича „жена“ и се уплаших. Все още мислех за себе си като за момиченце — или момченце.

— Какво означава това? — попитах я аз.

— Откъде да знам? — отговори тя. — Не искаш ли да се омъжиш?

— Да, разбира се, че искам да се омъжа, но това означава ли, че нямам право да изляза и да се позабавлявам? Трябва ли да се омъжа за първия срещнат идиот? И между другото, ето последната новина, Шоника. Така или иначе, никой не иска да се ожени за мен.

— Ти прекалено много обичаш мъжете — каза тя. — Ти си като мъж.

— Знаеш ли какво? — казах й аз. — По-добре е да влезеш в играта и да обичаш мъже, отколкото да седиш отстрани и да се оплакваш през цялото време от тях, както правят половината ни приятелки. Предпочиташ ли да съм изпълнена с огорчение и да повтарям, че всички мъже в Лос Анджелис са боклуци, като всички останали в този град?

— Набирах инерция. — Чула ли си ме дори веднъж да се оплаквам, че съм самотна или че се предавам? Чула ли си ме?

— Сега започнах да крещя й очите ми се наляха със сълзи.

— Добре, успокой се и не плачи. Очевидно ти трябва мъжки задник за уикенда и ще се заема с това веднага щом самолетът кацне.

— Благодаря ти — казах аз с облекчение.

Стюардесата се наведе към нас, погледна ни неодобрително и ни помоли, ако обичаме, да говорим по-тихо.