Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Батман ме изгледа дяволито и каза:

— Това не е вярно.

Не ми хареса тона му и излязох от стаята. Отидох в спалнята и намерих едно нинтендо, свързано към телевизора.

Плейстейшънът беше изместил нинтендото преди години: не бях виждала кутия за нинтендо от прогимназията. Вълнението, което изпитах в този момент, може да се сравни само с това от нов албум на Джей Ло.

Бях на ниво четири от „Братята Супер Марио“, когато влезе Айвъри и ми съобщи, че според нея Джен и Батман са на път да се свалят.

— Не може — казах аз. — Струва ми се, че вече съм спала с него.

— Така ли?

— Не съм сигурна, но това място ми се вижда познато.

Айвъри излезе и доведе Лидия. Двете застанаха до мен със скръстени ръце и гледаха как играя.

— Е, спала ли си с него или не си спала? — попита Айвъри.

— Не си спомням, но знам, че съм идвала тук и не мога да си представя, че ще спя в къщата на непознат, без да правя секс с него. — После Батман влезе в спалнята с черно парче катран в ръка и попита дали някоя от нас иска да пуши хашиш.

— Сериозно ли говориш? — казах аз. Мисълта да пуша тази гадост беше толкова привлекателна, колкото да отида на концерт на Майкъл Болтън.

— Кой пуши хашиш? — попита Лидия.

— Чакай малко. Сетих се откъде те познавам — казах аз.

Предложението за хашиш възкреси спомена ми. Веднъж бях на купон до късно през нощта в „Компаунд“ с едни съседи на Лидия и Батман беше там. По онова време живееше на около десет пресечки от мен, затова си поделихме таксито за вкъщи, но бях толкова пияна, че когато спряхме пред дома му, излязох с него от колата. Той не ми припомни, че не живея там. Когато влязохме и осъзнах, че съм в неговата къща, той се наведе към мен и се опита да ме целуне. Казах му да се разкара и да ми донесе студен компрес, вентилатор и възглавница, за да спя на канапето му.

— Стоварих се тук една вечер преди няколко години, помниш ли? Спах на канапето и ти ми донесе студен компрес и вентилатор? Помниш ли — не ми беше много добре?

— О, да, май си спомням… беше доста пияна — каза той.

— О, боже господи, това е толкова смешно! Къде бях аз? — Попита Лидия.

— Ти май беше с Дъх на задник — казах й аз.

— Двамата свалихте ли се? — попита Айвъри.

— Не, само преспах тук — казах аз.

Беше истина — не бяхме правили секс. В този момент изпитах огромна гордост, че съм спала в къщата на непознат, без да се свалим. Изведнъж се почувствах зрелия човек в нашата група момичета и си отбелязах наум по-късно да им изнеса лекция за това как „не означава не!“

— Не почисти ли апартамента ми? — попита ме той.

— Да, малко — казах аз. Почистих, защото когато се събудих сутринта, не можах да повярвам в каква мръсотия живееше това момче. Не съм маниак по чистотата, така че ако съм пооправила едно друго, трябва да е било много нехигиенично. Определено си спомням, че по стената бяха полепнали парчета шунка.

— Как си спомняш, че си спала тук преди две години?

— Попита ме Айвъри.

— Защото онази вечер пак ми предложи хашиш, а това се е случвало само два пъти през целия ми живот.

— Не мога да повярвам, че не си спала с него — каза Лидия.

— Е, Лидия — казах аз много снизходително, — понякога трябва да взимаш умни решения.

— Млъквай, задник такъв — каза Айвъри.

— Може ли да си тръгваме, или Джен иска да се свали с него? — попитах аз.

— Да, хайде да си вървим. Искаш ли да спиш при мен? — Попита Лидия.

Холдън, Айвъри, Лидия и аз повикахме такси, а Джен остана. Слязохме на „Компаунд“ и Айвъри продължи с таксито към къщи. Холдън тръгна към апартамента си и му казах, че сутринта ще отида да си прибера колата.

В „Компаунд“ хората все още бяха будни и се веселяха. Носеше се силна музика и в двора танцуваха непознати.

— Лягам си — казах на Лидия. — Дай ми ключовете си.

Тя рови в чантата си за период от време, който, както знаех, можеше да означава единствено, че не са там.

— Мамка му — каза тя. — Сигурно съм ги оставила или при Батман, или в таксито.

Това изглежда никак не я разтревожи.

— Е, добре. Ще разберем къде са — каза тя.

Съседът на Лидия Гари се появи в каубойски костюм да ни каже здрасти. Той повдигна леко огромната си шапка и попита какво се е случило.

— Лидия си е изгубила ключовете, а ми се спи — казах аз.

— Вратата ми е отключена, — каза той. — Влизай направо. Аз ще спя на канапето.

— Прекрасно — казах аз. Благодаря ти, Гари.

Тъй като не познавах достатъчно добре нито Гари, нито хигиенните му навици, реших да остана с бонбонения костюм. Чорапогащникът и зелената ротонда щяха да ме предпазят от евентуални дървеници. Заспах и си спомням, че по-късно през нощта Лидия си легна до мен, а после в леглото заедно с нас се настани и някой друг.