Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Той винаги искаше климатикът да е поставен на минимум 24 градуса; будех се посред нощ обляна в пот и ставах от леглото, за да го намаля. На другия ден той се оплакваше, че го боли гърло и че се чувства като във фризер. Една сутрин се събудих и видях, че си е сложил скиорска шапка. Много драматично.

Най-лошите неща около него бяха кльощавите крака и фактът, че почти със сигурност можех да го надвия, ако се сбием. Той се притискаше толкова силно към мен в леглото, че когато станех, за да отида до кухнята за чаша вода, все още висеше на мен като орангутан.

Най-болезненото не беше самата раздяла, а фактът, че аз първа планирах да се разделя с него, но не го правех, защото си мислех, че ще го съсипя — докато един ден се прибрах от ски уикенд в Аспен и той ми го поднесе без предупреждение. Беше истински блицкриг. Не ми хареса факта, че докато аз се тревожех да не засегна чувствата му, той направо ми каза да се разкарам. Макар да знаех, че връзката ни няма да е успешна в дългосрочен план, главно защото никога не бихме могли и двамата да носим шорти на публично място, тайно се надявах, че може би на пазара ще се появи някаква нова технология за уголемяване на прасците.

Минаха няколко месеца, но болката като че ли не стихваше.

Айвъри позвъни в Деня на свети Валентин, за да ми каже, че същата вечер има купон с костюми и присъствието е задължително.

— В един склад в центъра е и се събират средства за деца с увреждания.

Най-после нещо, за което лъжех от години, можеше наистина да се превърне в реалност. Нямах желание да ставам от леглото, но трябваше да се стегна заради децата.

— Ще се срещнем в „Компаунд“ за загряване преди купона — каза ми Айвъри.

„Компаунд“ беше блокът, където Лидия живееше с всичките си съседи дегенерати. Сградата беше от типа на Мелроуз Плейс минус басейна и шестцифрените доходи. Беше приятно място, където да висиш и да се веселиш, но не и където да се събудиш. Лидия и всичките й съседи в един или друг момент бяха спали помежду си и официално бяха нещо като роднини.

— Нямам костюм — казах на Айвъри.

— Ще ти направим.

Припомних й как преди месеци, на Хелоуин, двете с Айвъри бяхме отишли на купона с костюми на отявлени лесбийки — с дълги черни перуки до раменете, огромни джинси ливайс, портфейли на верига и черни колани с капси. На тениските ни имаше надписи: „Ние подкрепяме Буш“ и „Буш рулира“. Тъй като купонът беше след влизането ни в Ирак, всички решиха, че имаме предвид не „женския храст“, а президента.

Онази вечер не само научих урока си какво се случва, ако подкрепяш Буш в Калифорния, но и колко неприятно е да носиш грозен костюм на такъв купон. Очертаваше се ясна възможност да свалим нещо, а ние напълно я провалихме. Никой не искаше да има нищо общо с нас. Дори приятелите, с които бяхме отишли на купона, се правеха, че не ни познават. Двете с Айвъри прекарахме цялата вечер в ъгъла сами; единственият човек, който ни заговори, беше гардът, за да ни каже, че ще затварят.

— О, да, бях забравила за този случай — каза Айвъри. — Отиди да си вземеш костюм под наем.

— Не мога. По канал „Е!“ след десет минути почва „Истински холивудски истории“ за Боби Браун и Уитни Хюстън.

Айвъри ми позвъни след малко и ми каза, че съквартирантката й Джен има излишен костюм на зъл дух с бюстие, което изглежда секси.

— Панталонът е прозрачен, така че носи цели гащи — предупреди ме тя.

— Нямам никакви цели гащи, само гащите, които нося през периода си, и те са прекалено грозни.

— Какъв цвят са?

— Червени — казах аз. — Не е от периода ми, а просто са червени.

Бяха найлонови гащи за оформяне на корема и прибираха всичко, когато си подута. Това не бяха гащите, с които исках да се покажа в общество. Общо взето, този тип бельо не се носи от хора под шейсет.

— Никой няма да ги види, ще е тъмно, просто си сложи нещо, което да ти скрива задника. Или си сложи долнище от бански костюм.

— Какъв цвят е панталонът? — попитах аз.

— Челси, само се успокой. Ела в Лидия към осем и там ще се приготвим.

Паркирането пред Лидия винаги е кошмар, затова се обадих на нашия приятел Холдън, който живее на другия ъгъл, и паркирах в неговия гараж. Холдън е като едно от момичетата. Той е добро момче и всички сме приятели с него от години. Единственият му недостатък е, че страда от тежък синдром на дефицит на вниманието. Той е от онези хора, които ти задават въпрос и после прекъсват отговора ти с друг въпрос. Този навик може да бъде много изнервящ, особено ако сте разстроени — което води до драматични сцени на раздяла с гаджетата му, свързани с изхвърляне на дрехи и мебели от балкона. Холдън не се сърди, ако му крещиш и това помага да освободиш гнева, който се е натрупал поради обстоятелството, че изобщо не те слуша.