Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— После се приближих към Лари и прошепнах в ухото му:

— Според мен той е гей.

Лари също прошепна в ухото ми:

— Според мен може и да си права.

Представих гаджето си на Лари и Вал и когато се разделихме, Вал ме прегърна и ми прошепна:

— Ще те споменаваме в молитвите си.

— Моля ви — отговорих аз. Двамата с гаджето ми тръгнахме да търсим местата си. Когато седнахме, той се обърна към мен и каза:

— Това е страхотна новина. Отдавна ли си омъжена?

Беше денят на свети Валентин и го прекарах в леглото с моя партньор в живота, водката „Кетъл Уан“. Двете гледахме маратон от романтични филми по Ти Би Ес Супърстейшън, който ме накара да си задам въпроса как хората, които пишат романтични комедии, успяват да спят нощем.

В почти всяка романтична комедия, главната героиня в даден момент изведнъж се препъва в нещо абсурдно глупаво, като например листо, пада и после куца безпомощно, и тогава героят — тип Матю Маконъхи — или изниква иззад ъгъла точно навреме, за да я спаси, или пада заедно с нея. Това събитие предсказуемо води до вълшебния миг на първата целувка. Моля ви се! Аз падам през цялото време. Знаете ли кой идва да ме вдигне? Охранителят в бара.

През следващите два часа от филма те се срещат, влюбват, разлюбват, скъсват и малко преди края започват да се сблъскват „случайно“ на някое абсолютно абсурдно място, например край реката. Това никога не се случва в истинския живот. Последния път, когато се сблъсках случайно с едно старо гадже, беше в три часа сутринта в една дрогерия от веригата „Райт Ейд“. Купувах си средство против газове и лепенки за мазоли.

Обикновено празнувам Деня на свети Валентин, като летя с балон с горещ въздух из района на голям Лос Анджелис и соча различните жилищни сгради, в които съм спала. Този път беше различно — все още бях в дълбока депресия, защото ме заряза един мъж с по-кльощави крака от моите. Ако някога сте поглеждали задните крака на немска овчарка, която се отдалечава от вас, ще добиете представа как изглеждаха прасците на бившето ми гадже.

Връзката ми с хазяина продължи около девет месеца. Той не беше хазяин от типа на Шнайдър във филма „Ден след ден“ който тича из сградата с колан с инструменти и детективски мустаци. Беше спретнат, с приятна външност, стеснителен младеж с безобиден характер. Притежаваше сградата, както и съседната, в която живееше. След първата ни среща, когато подписах договора за наем, се обадих на Айвъри да й съобщя новината:

— Ще почна да се виждам с хазяина си.

— Наистина? Секси ли е? — попита тя.

— Не е точно секси . Има нещо друго. Стеснителен е и ще се наложи да поработя. Струва ми се, че се плаши от мен. Ще трябва да го омаломощя.

И точно това направих. Обаждах му се непрестанно за спешни случаи, като например изгаснало пилотно пламъче на газовата печка (след като съм го духнала) и излезли от релсите врати на душкабината (след като съм ги извадила). Това всеки път завършваше с кафе и/или обед или вечеря. След като общувахме няколко месеца и той не предприе нищо, накрая се изправих пред него и му казах:

— Слушай, хазяин, приятел, каква е тази работа? Ще започнем ли да се виждаме или няма? Аз си падам по теб и не се интересувам от никакви нови приятелства. Единствената причина, поради която вися с теб през цялото време, е да се докопам до боксерките ти. И съм изтощена.

Никога не бях влагала толкова много усилия във връзка, която не беше дори започнала.

— Или ставаме двойка, или Челси изчезва.

— Нека да си помисля — каза той.

След два дена се появи на едно от моите комедийни представления.

— Искаш ли да ми дойдеш на гости? — попита ме той после, като ме изпращаше.

— Да — казах аз и ненадейно за самата си себе си започнах да подскачам, за пръв от пубертета насам.

Хазяинът ми беше възпитан човек и се разбирахме прекрасно — но и много се карахме. Той беше съвсем различен от всички, с които бях излизала преди. Беше ултраконсервативен, несигурен и се колебаеше при почти всяко решение, което взимаше. Но в същото време беше внимателен, много забавен и наистина добър по математика. Искаше да прекарва почти всяка минута с мен, което не ме изнервяше така, както очаквах.

Имахме напълно противоположни характери. Например той купуваше дрехи, уреди и материали за сградата и после почти веднага ги връщаше. Този вид постъпки ме подлудяваха. Не знаех, че мъжете могат да се отмятат по този начин от решенията си. Никога не съм върнала нищо в живота си. Ако когато се прибера, видя, че това, което съм си купила, не ми върши работа, просто вдигам ръце и го оставям в благотворителния магазин.