Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Челси! — извика Нейтан.

— Челси? Коя по дяволите е Челси? — попитах аз.

— Извинявай Бюла — поправи се той. Лари и Валери се спогледаха с ужас. За всички ни беше ясно, че Нейтан има връзка с друга жена.

— Младежо, трябва да се вземеш в ръце — предупреди го Лари. — Не искам да прозвучи нахално, но ти имаш една прекрасна женичка и ако не се събудиш и не помиришеш капучиното, някой друг ще го изпие вместо теб.

Помислих си, че съм умряла и съм попаднала в рая. Един голям черен мъж не само беше защитил честта ми, но и ме беше нарекъл „женичка“.

Дори Нейтан замълча при тази внушителна демонстрация на сила. Гласът на Лари звучеше точно като този на Джеймс Ърл Джоунс. Беше висок над метър и осемдесет, с рамене, на които можеш да балансираш джудже. След като осъзна, че няма шанс срещу този мъж и че ако се съпротивлява или се опита да отговори, само ще се покаже като задник, Нейтан трябваше да се предаде.

— Прав сте — каза той и наведе глава, съвсем заслужено.

— А, значи вече почваме да се разбираме — каза Джеймс Ърл Джоунс.

— Лошото е, че тя през цялото време работи — каза Нейтан, като се помъчи да обърне нещата в своя полза, но нямах намерение да му се дам.

— Какво работиш, мила? — попита Вал.

— Работя главно със слепи. Както и с някои глухонеми — казах й аз.

Нейтан изплю част от питието си.

— Видяхте ли? Той си мисли, че това е смешно. Той им се подиграва — казах аз.

— Не мисля, че е смешно. Аз не… — каза Нейтан на Вал и Лари, като се мъчеше да запази самообладание. — Аз просто… Просто искам… да си е повече вкъщи.

— Много добре те чух — отговори Лари.

— Бюла, каква точно е работата ти със слепите? — попита Вал.

— Помагам им да участват в спортни щафети — беше следващото нещо, което казах.

Лари сложи парче суши в устата си, а Вал ме изгледа озадачено.

— А ти какво работиш? — обърна се тя към Нейтан.

— Аз съм музикален мениджър.

— Нещо като музикален мениджър — добавих аз. — Той има само една група. — Тази част беше истина, но сега аз почнах да изглеждам като задник. Имах чувството, че Вал и Лари не повярваха на думите ми и трябваше да се помъча да си възвърна доверието им.

— Съжалявам, скъпи. Знам, че правиш всичко възможно, но проблемът ни не е в това с какво си изкарваме прехраната. Проблемът е самотата. — Погледнах към Вал и Лари.

— Той никога не иска да правим секс, а когато поиска… е… — замълчах, сякаш не бях сигурна дали да им кажа.

— Какво има, мила? — попита Вал.

Нейтан се намеси:

— Ние правим много секс — каза той — първото, за което се сети.

— Да, но не така, както ми е приятно — казах аз, като погледнах Лари и Вал с измъченото изражение на жертва.

— Той винаги иска да е анално.

Нейтан скочи от масата и побягна, докато Вал ме гледаше с ужас. Лари наведе глава и сложи ръка на челото си.

— Трябва да отида да потърся съпруга си — казах аз. Поразходих се няколко минути, като търсех Дейвид Стивънсън. Забелязах го край бюфета, махнах му и тръгнах към него. Той бързо се обърна и пое в обратната посока.

Продължих да търся Нейтан и го намерих застанал в ъгъла, със скръстени ръце, да разговаря с един по-възрастен господин. Извадих шала си, който междувременно бях използвала като салфетка, сложих го на челото си и го вързах с голям възел като индиански вожд. После тръгнах бавно към Нейтан и господина и казах:

— Здравей, скъпи. С кого си говориш?

— О, това е моят класен ръководител, мистър Едуардс — представи ни Нейтан с поглед, който говореше:

„Не казвай нищо“. Но вече не ме интересуваше нито Нейтан, нито този купон, затова след няколко минути общи приказки заявих:

— Извинете ме, господа, но трябва да отида по голяма нужда.

Двамата с Нейтан се срещнахме малко по-късно пред входа на клуба, като в този момент не ни оставаше нищо друго, освен да избухнем в неконтролируем смях, при което започнах да се подмокрям. Не се бях напикавала в гащите си от месеци! Но в онзи случай ставаше дума за Лас Вегас и беше в съня ми, така че всъщност не се броеше.

Точно една седмица по-късно отидох с едно гадже на мач на „Лейкърс“. Докато вървях по пътеката, се сблъсках директно с Лари Уилям.

— Здравей, сладурче, как си? — попита ме той.

— О, здравей! Синът ти сигурно играе срещу „Лейкърс“.

— Лари кимна. — Ти как си?

— Прекрасно. Със съпруга си ли си тук? — попита той пред гаджето ми.

— Не, ние всъщност… — Настъпи дълга неудобна тишина.

— Нещо, което тримата с Лари и Вал вече бяхме преживели веднъж, и после допълних: — … се разделихме, разделихме се.