Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Клуб „Бел Еър Бей“ се намира на север от Малибу и гледа към Тихия океан. През цялото пътуване, когато не подавах глава през отворения прозорец, за да пробвам шала си на силен вятър, напомнях на Нейтан какъв късмет е да има приятел като мен.

— По-хубаво е да не приказваш такива глупости, като отидем на купона. Казах ти, че се извинявам и изпратих писмо на родителите ти, за да им се извиня.

— Е, надявам се, че си им изпратил. Забраниха ми завинаги да водя хора с мен!

— Виж какво, съжалявам, знам, че пих много, но нека се съсредоточим върху тази вечер — каза той. — Възможно е там да се запознаеш с бъдещия си съпруг. В това училище учеха много хора, които днес са богати и преуспяващи млади мъже.

— Не съм толкова евтина, задник такъв. Не ми трябват пари — казах аз. — Много по-важно е да изглеждат добре.

Накрая пристигнахме пред входа на клуба и колата спря.

— Ти си ми гаджето, докато не ти кажа, че не си — припомни ми той, когато шофьорът отвори вратата.

Спряхме на рецепцията, за да вземем картички с имената си. Нямах желание да съсипя ансамбъла си с такова евтино име като моето, да не говорим колко безумно неподходящ беше цветът; маркерът, с който жената изписваше имената, беше в сигнално червено. Вече бях поела известни рискове с шала и не исках никой да си помисли, че се мъча да надмина Сара Джесика Паркър.

Казах на жената, че ще сложа моята картичка на чантата си, а тя отговори, че предпочита да я закача на роклята. Отбелязах, че не съм от съучениците и все едно никой няма да ме разпознае.

— Не е там работата, мила. По-добре е всички имена да се виждат, така че каналите за комуникация да са предварително отворени.

Помислих си, че може би се шегува, но после осъзнах, че това е невъзможно без чувство за хумор.

— Как се казвате, мила? — попита ме тя.

— Бюла. Казвам се Бюла — отговорих й аз.

Тя стрелна поглед към Нейтан, но той бързо кимна.

— Как се пише? — попита тя.

— Точно както се чува, Б-юла — казах аз. После жената махна защитното фолио и залепи картичката над дясната ми гръд.

— Харесва ми украшението на главата ви — каза тя, като се усмихна със свити устни.

— А вие ми харесвате като човек! — казах аз с широко отворени очи и открита усмивка. Бях използвала това изражение и преди, когато банковият чиновник в „Уелс фарго“ заплаши да блокира един чек от баща ми за десет дни, защото месечният ми баланс беше 3.5 долара.

Нейтан ме хвана за ръка и ме поведе към градината на клуба. Навсякъде имаше бюфети с различни храни, а отстрани бяха разположени два бара.

— Ще взема нещо за пиене, а ти намери къде да седнем — казах му аз. Отидох на бара и поръчах две водки „Кетъл Уан“ и две соди.

— Четиринайсет долара, моля — каза барманът.

— Барът не е ли безплатен? — попитах аз.

— Само за напитки от менюто — каза ми той. — Водката от менюто е „Гордънс“.

— Кой е Гордънс? — попитах го аз.

Той ме погледна с полуусмивка, като сви само едното си рамо.

— Чакай малко — казах му аз и изтичах при Нейтан. — Дай ми пари, барът не е безплатен. Това парти започва много зле, Нейтан. Дотук не е особено добре! — Намеквах, че ако Челси се чувства нещастна, това може да предизвика нещастие и за други. Той схвана намека.

След като платих за питиетата, се върнах и видях, че някаква бяла жена на средна възраст в рокля без презрамки, смес памук полиестер, в която гърдите й изхвръкваха напред като на етажерка, тормозеше Нейтан. Русата й коса беше три нюанса прекалено светла и държеше нещо, което можеше да бъде единствено шардоне. Този тип жени обичат шардоне, особено когато все още е светло. Тя изглежда си беше паднала по Нейтан, което се случва на много жени; той притежава способността да ги накара да се почувстват красиви и секси, което беше и основната причина ние с приятелките ми да го харесваме толкова много.

Жената се преместваше все по-близо до него и не исках да я лиша от удоволствието, затова дискретно седнах на масата зад тях и наблюдавах. Пет минути по-късно тя ме забеляза и се представи:

— Аз съм Лин — каза тя и протегна свободната си ръка.

— Бюла, как си? — каза Нейтан.

— О, извинете, вие двамата заедно ли сте… — Тя посочи първо към него, после към мен.

— О, не, не, не, той е само моят инструктор по плуване, ние сме много близки, но не по този начин. — Намигнах й.

Нейтан обърна глава, за да не ни погледне в очите.

— Вие професионален плувец ли сте? — попита ме тя.

— По-точно синхронизирано плуване. Аз съм единственият професионален синхронист, който участва в състезания без щипка за нос.