Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Затова когато Нейтан ме помоли да го придружа на събирането с бившите му съученици, което всъщност не беше точно такъв тип събиране, а по-скоро летен коктейл за всички, които бяха завършили същото училище, аз отказах.

— Хайде, моооля те, ще е толкова забавно. Ще бъде в клуба „Бел Еър Бей“ ще има безплатен бар и секси мъже. — Това бяха валидни аргументи, но аз не се предавах. Сериозно обмислях дали да не го отрежа завинаги.

— Не съм сигурна дали изобщо искам да се виждаме повече — казах му аз.

— Недей да говориш така! — изсъска той. — Не беше толкова лошо, напълно преувеличаваш нещата. Дори получих благодарствена картичка от сестра ти. Тя ме обожава.

Не бях сигурна дали да му повярвам, но за сестра ми беше толкова типично да не ми помогне да докажа правотата си.

— Благодарствена картичка? — попитах аз да ти благодари за какво? Че й съсипа сватбата? Откъде изобщо ти е намерила адреса?

— Вероятно е бил на шишенцето „Валиум“, което й дадох — отговори той. — Беше пълна развалина, преди да почне церемонията. Дадох й само половинка, защото преди никога не беше вземала „Валиум“, но след церемонията поиска още, затова й оставих цялото шишенце.

Сега бях бясна. Как можах да пропусна възможността да се надрусам със сестра си, която беше по-невинна от квакер? Разкъсвах се между яда си към Нейтан и гордостта от сестра си за това, че най-после беше разпуснала сфинктера си. Същото това момиче, когато бях десетгодишна, ме будеше, щом се прибереше вкъщи от купон и ми шепнеше: „Челси, събуди се. На купона имаше марихуана и аз изобщо не пуших“.

Обикновено се обръщах, мъчех се да отворя очи и питах: „защо не?“

— Нейтан, поведението ти е абсурдно. Ти не уважаваш никого. Колко пъти съм идвала в къщата на родителите или на ваканция с теб и не само съм се държала прилично, но дори съм цитирала стихове от Тората?

— Ами ако ти платя? — попита той.

Винаги съм си мечтала да бъда професионална компаньонка, но никога не съм си мислила, че в тази работа има истински пари.

— Колко? — попитах го аз.

— Двеста долара — предложи ми той.

Изсмях се и после се престорих, че съм се задавила.

— Какво си въобразяваш, хомо! — казах аз. Това не са достатъчно пари, за да се преструвам, че пак си ми симпатичен!

— Моля те, моля те, ела с мен, ще е забавно, и двамата може да се запознаем с някой.

Правили сме това нещо и преди, в многобройни случаи. Почвам да свалям някой мъж, когото Нейтан харесва, и ако той не прояви интерес към мен, в играта се впуска Нейтан. По този начин никой не можеше да открие, че Нейтан е изявен хомосексуалист, освен ако не преспеше с него, в който случай мъжът определено научаваше това. Проблемът при този подход беше, че Нейтан много си падаше по едри мъже тип дървосекач, за предпочитане с големи пикапи, така че ако мъжът, когото нападнех, не беше гей, накрая обикновено започваше преследване и се налагаше бързо да се измъквам от задния изход на някой долнопробен бар.

— Няма да ти свалям мъже — казах аз. Не и за двеста долара.

— Тези хора са мои съученици, не са тъпи, обещааавам ти — каза той.

— Да, но ти си тъп и ще бъдеш там — припомних му аз.

— Ще ти купя рокля, откъдето поискаш. Купи си я сама и ще ти дам парите — не повече от двеста и петдесет долара.

— Това звучи приемливо — казах с най-добрия си адвокатски глас.

Накрая похарчих за роклята по-малко от отпуснатите от моя гей сводник двеста и петдесет долара, защото в „Барни“ имаше разпродажба със 75 процента намаление, и си купих и шал за глава в случай, че стане ветровито. Шалът всъщност беше предназначен да се носи на врата, но бях виждала Джей До да си слага такъв шал на главата и да го връзва отзад, при което копринената й коса се спускаше назад на два вълшебни водопада. Цветът на роклята беше секси розов, което може да се нарече по-точно „лятна курва“, а шалът беше кремав с кръгчета, оцветени в цитрусово, лавандула, както и лятна курва. До този момент никога не бях носила шал на главата си на публично място и очаквах това с нетърпение, за да спечеля най-после уважението, което заслужавах.

Нейтан ме взе от апартамента ми с лимузина. Той правеше това, когато искаше да впечатли другите. Твърдеше, че проявява отговорност, защото ще пием, но тъй като знаех, че го бяха осъждали в три отделни случая за шофиране под влиянието на алкохол, знаех, че не е така.

— Я виж колко си хубава! — изквича той, докато отивах към колата. — Три думи: красива!

— Благодаря — отговорих аз с невъзмутимия вид на аристократка. Нямаше да му се дам толкова лесно; налагаше се да положи усилия, за да му простя.