Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Щях с удоволствие да продължа да играя в малките часове на нощта, ако беше необходимо, и попитах нашето крупие до колко ще е отворено.

— През следващите трийсет часа — каза той, — докато се върнем в Калифорния.

В този момент покрай масата ни мина двойникът на Скот Улф. Все още не бях пила нищо и самото му присъствие беше достатъчен повод за празнуване. Не беше чак толкова сладък, колкото Скот Улф, но това се отнасяше и за всички други на този круиз. Имаше по-светла коса и доста набита физика за мъж, не по-висок от метър и шейсет и пет. Тъпа-Тъпа ме мушна с лакът. И двете знаехме, че е най-хубавият мъж на този кораб и гладката му, мека кожа ми напомни за самата мен отпреди няколко месеца.

— Не си и помисляй за него — казах й аз с напрегната усмивка. — Давам ти Рико.

Погледнах към момчето, което спасяваше новогодишната ми вечер и казах:

— Извинявай, имаш ли нещо против да дойдеш при нас за малко?

— С удоволствие — каза той и дойде.

— Кевин ли се казваш? — попитах го аз. Това беше новото ми любимо изречение за свалки.

— Не — отговори той.

— Наистина ли? Изглеждам ли ти позната?

— Малко — каза той. Това означаваше, че проявява интерес.

— Е, това е Тъпа-Тъпа, а аз съм Сама — казах му аз.

— Престани, не се казвам така — заяви Тъпа-Тъпа.

Сега той се засмя и знаех, че ще правим секс.

— С приятели ли си тук? — попитах го аз.

— Да — отговори той. — Групата ще се събере в „Парадайз Клуб“ на горната палуба след около час. Искате ли да дойдете при нас?

Мислех си да му припомня, че това е кораб за круизове и да отидем в „Парадайз Клуб“ не означава непременно, че ще отидем и при него, но си замълчах.

— Ще се видим там — казах аз. Той беше много сладък и това ме приповдигна. Оказа се, че все пак ще трябва да си вземем душ.

— Хайде да отидем да се приготвим — казах аз на Тъпа-Тъпа.

Тя беше по-развълнувана от шимпанзе, намерило банан.

— О, боже господи! Това е страхотно! Мислиш ли, че и приятелите му ще са сладки? Какво да си облека? Толкова се вълнувам. Надявам се, че ще има танци.

Аз не желаех да има танци, но нямаше да позволя нищо да провали единствения ми шанс за свалка на Нова година. Това щеше да е третата поредна Нова година, която прекарвах сама, и нямах намерение да я пропусна без свалка. Ако минеше и четвърта Нова година без никакъв екшън, щях да съм официално в рецесия.

Взехме си душ с джапанки в желанието си да избегнем директен контакт с мокета и докато се обличахме, изпих още три пластмасови чаши водка и превключих на портокалов сок за малко витамин С. След като нарочно пропуснах вечерята, за да избегна още една конфронтация със съпругата на пастора, изядох няколко енергийни блокчета, за да имам достатъчно издръжливост на дансинга. Изглеждах секси и най-вече кльощава. Обожавам деня, след като съм повръщала. Чувствах се лека като перце.

Качихме се в „Парадайз Клуб“ което е интересно име, за каквото и да е на кораб, който е бил потопен от торпедо преди много години. Забелязах моя Б-вариант на Скот Улф, заобиколен от две-три други конкурентни фигури. Всички имаха същия невинен вид на студенти и всички изглеждаха под двайсет и пет години. По онова време бях на двайсет и шест и според мен трябваше да се задоволя с това, което се предлагаше в този момент от пътуването. Не че моето момче не беше сладко, но ако се намирахме на сушата, това, че не му липсва нито един зъб, нямаше да бъде допълнителен бонус.

Както обикновено, Тъпа-Тъпа се притискаше към мен, затова накарах един от приятелите му да я покани на танц. Това ми даде възможност да остана насаме с моя мъж. Плюс това не обичам да играя ходовете си пред публика.

Казваше се Лес, което звучеше като име на човек, който обича да подлага деца на сексуален тормоз, но и в този случай знаех, че бог ме поставя на изпитание и трябва да приема каквото ми се предлага. Щом като видях, че Тъпа-Тъпа започва да се отпуска с партньора си, се наведох към Лес и го попитах има ли самостоятелна каюта.

— Не, двама сме — каза той, — но съквартирантът ми е на дансинга.

— В каютата има ли койки? — попитах го аз.

— Да, има — каза той с приятно смутен вид.

— Искаш ли да отидем в каютата ти и да се позабавляваме? — попитах го аз.

— Абсолютно съм навит — беше отговорът му. Помислих си, че това е доста смел отговор за човек с толкова нисък ръст. Започвах да харесвам момчето все повече. Обичам мъж/момче със самочувствие.

Казах на Тъпа-Тъпа, че Лес иска да ми покаже каютата си и ще се върна след час. Тя не остана доволна, затова й дадох малко храна за размисъл. Обясних й, че за нея тази вечер ще е нещо като зрелостен изпит и ако покаже признаци на съзряване, раздяла с детството и навлизане в началните стадии на живота си като възрастен човек, кой знае още колко ваканции заедно ни очакват. Когато това не подейства, й обещах едногодишен абонамент за тийнейджърското списание „Тайгър Бийт“.