Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Прегледахме брошурата с идиотски развлечения на кораба и решихме да играем бинго в Карнавалната зала в пет. Седнахме до мъж и жена, които ни съобщиха, че ще се оженят на кораба. При тази новина Тъпа-Тъпа изпадна в силно вълнение.

— Ще се жените! Това е тооолкова романтично. Как се запознахте? Как й предложи?

Щеше ми се да напомня на Тъпа-Тъпа, че нямаше нищо романтично в това да се ожениш на круиз, нито двама души да носят еднакви тениски със Зи Зи Топ, но не исках да я обидя.

Този круиз щеше да бъде и меденият им месец, защото жената не можеше да отсъства повече от седмица от електроцентралата, където работеше. Това беше последното, което чух, преди да изкрещя:

— Бинго!

— Млъквай! Млъквай! Спечели ли?! — извика жената. Водещият ме посочи в тълпата, аз станах и всички започнаха да ми ръкопляскат.

— Само се пошегувах — казах аз и си излязох.

Вече бях много пияна и ми трябваше свеж въздух. Тъпа-Тъпа тръгна след мен, но й казах, че имам нужда да остана сама.

— Да не се каниш да скочиш? — попита ме тя.

— Не, не се каня да скоча, но след малко трябва да ям. Съсипана съм.

— Спри да пиеш — каза ми тя.

— Няма такъв вариант.

В седем без петнайсет отидохме на Жълтата палуба и огледахме положението. Тъпа-Тъпа предложи да се върнем в каютата, за да се приготвим.

— Да се приготвим за какво? — попитах я аз. Отправихме се към определената ни маса в залата, където седяха три жени на възраст между четирийсет и петдесет.

— Прекрасно. Виж с кого ще се храним — казах й аз.

Седнахме при дамите на нашата кръгла маса — останаха пет празни места.

— Здравейте, дами — каза Тъпа-Тъпа и започна да ни представя. Те бяха много мили, стегнати и прилични жени, очевидно от някакъв град, където нямаше нито телевизия, нито списания.

— Ние сме от Небраска — каза една от жените. Очаквах, че ще са от щат като Небраска. Единствената изненада беше, че има хора, които биха пътували със самолет, за да се качат на този круиз. Те се хилеха дяволито, докато ни разказваха, че са решили да пътуват „по женски“, без съпрузите си. Бях сигурна, че най-неприличното нещо, в което тези жени някога са участвали, е било да играят „Не се сърди, човече“ с момчетата.

След още минута празни приказки слабата, тъмнокоса жена с най-бледата кожа, която съм виждала, ни попита:

— Християнки ли сте?

— Да, аз съм християнка — отговори Тъпа-Тъпа.

— О, колко хубаво — казаха те. — Толкова ни е приятно, че се запознахме. — Жените веднага станаха по-дружелюбни.

— Не, ти не си християнка — казах аз на Тъпа-Тъпа. — Ти си презвитерианка. Има голяма разлика. — Това беше толкова типично за Тъпа-Тъпа. Тя не знаеше нищо за себе си.

— Е, все едно — каза Тъпа-Тъпа, — аз вярвам в Исус Христос.

Точно за това не исках да отида на ваканция с нея. Тя няма никаква лоялност. Тя е също като сестра ми Слоун. Не исках да бъда единствената невярваща на масата. За щастие бях достатъчно пияна, за да се защитя.

— Аз съм еврейка — им казах и си поръчах двойна водка със сок от боровинки. Помислих си, че е невъзможно в „официалната зала“ да не сервират истинска водка.

— Това е хубаво — каза една от жените.

И веднага след това, сякаш изобщо не бях отвърнала нищо, дамите се впуснаха в разговор за греховната природа на евреите, които са убили техния господ Исус Христос. Не знаех дали да вярвам на ушите си, защото бях вече много пияна, но се чудех как човек може да отиде на ваканция и да говори за религия. Как беше възможно мис Небраска да си мисли, че средата е подходяща за обсъждане на нещо толкова спорно? Една от другите жени добави, че ако зависи от нея, президентът Буш не само би изкарал още един мандат, но и се надява абортите да бъдат напълно забранени. Тази жена очевидно представляваше обществена опасност и се налагаше да бъде спряна.

— Извинете — прекъснах ги аз, — имам един въпрос. Лошо ли е да пиеш, когато си бременна… ако планираш да дадеш бебето за осиновяване?

Този път Тъпа-Тъпа не ме последва навън.

На палубата „Лидо“ висяха четирима мексиканци. Ще ги наричам чолоси, само защото единият носеше шапка, на която пишеше CHOLO.

— Здравейте, земляци — казах аз, като се отпуснах на един шезлонг до тях. Пушеха марихуана от нещо, което приличаше на пура.

— Това трева ли е? — попитах аз.

— Да, mija 3 3 исп. Син на испанец и индианка или обратно. , искате ли да си дръпнете?

От горчив опит знаех, че не трябва да пуша марихуана, смесена с друго, а бях прекалено пияна, за да пуша чиста марихуана.