Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Круизът е с алкохол! — пак проплака Тъпа-Тъпа.

— Ти изобщо не пиеш — напомних й аз.

— Е, ще пия, щом като круизът е с алкохол. Ще си прекараме по-хубаво от всякога!

Прибрах се в стаята си и, изпаднала в паника, се обадих на майка ми.

Обясних й, че ако продължа по този отчаян път, накрая сигурно ще нанеса някакви травми на Тъпа-Тъпа — психологически или — по-вероятно — физически. Признах също, че понякога паля цигара и че ще пропуша по-сериозно, ако бъда принудена да отида на круиз с Тъпа-Тъпа. Майка ми отговори, че в живота невинаги се случва това, което ти е приятно и понякога трябва да направиш нещо единствено за да доставиш удоволствие на друго човешко същество. Напълно се съгласих с нея, но й припомних, че за тази цел си има сбирки. Тя каза, че Тъпа-Тъпа е двайсет и осем годишна девственица, която гледа на този круиз като на най-хубавата ваканция в живота си и че трябва да имам позитивна нагласа, вместо да изпадам в мрачно настроение и в главата ми да се въртят гадни мисли. Любопитно беше, че майка ми сега сипеше мъдри прозрения, а когато преди години намери в стаята ми един джойнт, каза: „О, направо фантастично. Значи вече пушиш цигари?“ Тя продължи да ми обяснява, че съм имала щастието да бъда изложена на много разнообразни влияния и трябва да помагам на хората, които не са израснали в такава културна среда. Майка ми положи всички усилия да извърти нещата така, сякаш съм момиче от висшето общество, което току-що е било прието в Сорбоната, а Тъпа-Тъпа се е родила под моста в Ню Джърси. Тази гледна точка ми хареса и реших да възприема нова нагласа.

Чудно как понякога се развиват нещата. Ако се преструваш, че много се въодушевяваш от нещо, което не ти е приятно, постепенно започваш да си вярваш. След няколко дни с абсолютен възторг говорех за приключенията, които ни очакват на борда на този кораб. Дори не трепнах, когато чух Тъпа-Тъпа да казва, че ще плаваме с компанията „Карнавал Круиз“ .

— Звучи прекрасно! — отговорих с леко стиснати зъби; нямаше да си позволя да кажа нищо лошо за тази компания, нито за Кейти Дий Гифърд — побърканата жена, която се явява в тяхната реклама.

Започнах да си представям всички онези бални зали, в които ще показвам моите нови обувки „Роберто Кавали“. Нямах подходяща рокля за тях, но се надявах да намеря нещо във веригата за спортни дрехи „Експрес“. Представях си цялото нещо като прекрасен романтичен епизод от сериала „Корабът на любовта“. Късно в една звездна вечер се намирам на палубата „Лидо“ във вечерна рокля и търся Голямата мечка, когато зад мен се приближава двойникът на Леонардо ди Каприо и ме прегръща. Стоим на носа на кораба и разперваме ръце към морето, а аз се провиквам: „Ти си господар на света!“

А и кой знае какви вълнуващи спортове на открито предлагат? Всички ми разказваха каква прекрасна храна поднасят на круизовете; нямах търпение да се натъпча с агнешко и пресни омари. Тъпа-Тъпа ме попита дали според мен ловят рибата направо от океана и същата вечер я сервират на кораба.

— Вероятно — отговорих аз. Това изглежда съвсем логично.

Повярвах в този круиз и знаех, че ще бъде приятно. Представях си всички различни любовни връзки, които ще възникнат на различните етажи на нашия кораб. Как хората влизат и излизат от каютите си в малките часове на нощта, как се разхождат по дебелите червени килими, докато горе в Голямата бална зала двамата с моя нов двойник на Леонардо сме останали сами на дансинга и танцуваме под звуците на „Дай ми цялата нощ“ на Карли Саймън, кавър версия.

Тъпа-Тъпа дори се съгласи да си купи книга за круиза — нещо, което да чете, докато лежим край басейна между две къпания. Отидохме в книжарницата „Барне енд Ноубъл“, където си избрах една неавторизирана биография на рапъра Ем Си Хамър, и тъй като не исках да претоварвам Тъпа-Тъпа с първата книга през живота й, я насочих към „Избери си сам приключение“ за деца между 9 и 12 години.

Круизът траеше четири дни и три нощи, корабът тръгваше от Лонг Бийч и се връщаше на първи януари. В деня на пътуването трябваше да се явим на пристанището в девет часа сутринта. Бях в толкова приповдигнато настроение, че не беше проблем да стана в седем и половина, за да стигна на време, като поддържах прекрасната си нова нагласа. Преосмислих цялостното си отношение към играта, наречена Живот. Може би все пак Тъпа-Тъпа не беше толкова глупава. Щастието е въпрос на избор. Вече бях започнала да споделям с Айвъри и Лидия моята нова философска система, но в този момент двете внезапно и необяснимо престанаха да говорят с мен.