Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Не знам, Нейтан, може би защото се държиш като задник и защото майка ми не ти е личен готвач.

— За какво говориш?

— Давай го малко по-кротко, може ли?

— Слоун ме обича, а също и кучето, Уайти. Как може да говориш такива неща?

— Кучето се казва Уайтфут! И родителите ми не дават пет пари кой го харесва.

— Винаги преувеличаваш нещата! — каза той и ме остави сама пред вратата.

Към 8 часа вечерта нямах друг вариант, освен да разредя два тиленола в маргаритата му. Час по-късно той беше в леглото.

На другия ден беше сватбата на сестра ми и Грег ме събуди, за да ми каже, че Нейтан вече е говорил по телефона със своя букмейкър повече от час.

— Сега излезе да се поразходи с един от каяците. И татко го наблюдава с бинокъла. Възможно е всеки момент да изкризи — каза развълнувано Грег.

Слязох в кухнята, където майка ми правеше палачинки с боровинки.

— Миличка, според мен трябва да изкараш приятеля си Нейтан от полезрението на баща си, когато се върне — каза майка ми. — Баща ти всеки момент ще изхвърли бъбречен камък. Направила съм списък на нещата, които двамата с Нейтан да купите в града.

— Добре — казах аз. — Извинявай, той обикновено не е такъв.

Влезе баща ми.

— Няма да мога да си държа езика зад зъбите още дълго.

— Татко, моля те, извинявай. Не му казвай нищо. Той е имал труден живот и баща му го е биел.

— Съвсем основателно! — отговори баща ми и лапна една боровинка. — Е, да се надяваме, че ще стигне с каяка обратно в Калифорния, откъдето е дошъл. Или ако имаме късмет, ще падне гъста мъгла и ще се загуби. Искам да изчезне от полезрението ми. Избрала си си страхотно гадже, Челси, истински мъж!

Очевидно родителите ми бяха обсъждали полезрението на баща ми.

— Защо от всичките си тъпи приятели в Лос Анджелис избра да ни доведеш точно този гей? Да не се мъчиш да ни съобщиш нещо? — каза баща ми, като игриво ме смушка в ребрата. — Нашата малка Челси да не е лесбийка?

— Не, татко, не съм лесбийка. Спя само с мъже — отговорих аз и излязох навън.

Час по-късно изправях с ютия косата на двегодишната си племенница и Нейтан влезе в стаята — потеше се обилно и вонеше на текила.

— Двамата със Слоун току-що пренаписахме брачния й обет — каза той.

— За какво говориш? — попитах аз.

— Обетът беше добър, но не чак дотам — отговори той.

— Помогнах й да го направим малко по-пикантен.

— Пиян ли си вече? Вониш на текила.

— Не, не, добре съм. Пих само една чашка — каза ми той.

— Баща ти ме помоли да помогна да подредим столовете за церемонията. Струва ми се, че ме харесва!

Стана време шаферките да помогнат на Слоун да се приготви. След като я облякохме, тя помоли да я оставим насаме с Нейтан, преди да излезе и да тръгне към олтара. Макар да се зарадвах, че някой от близките ми го приема позитивно, не ми беше ясно що за бърз съюз бяха сключили двамата, при това толкова дълбок, че да предпочете да сподели най-важния момент в живота си с него, вместо със сестра си.

Поразходих се насам-натам из къщата, като оглеждах едно друго и се мъчех да натъпча циците си в роклята, която майка ми ми беше ушила. Тя беше направила на всички шаферки рокли от един и същ плат. Разбира се, накрая само аз приличах на проститутка.

Тъй като е мормонка, Слоун никога не използва наркотици и рядко пие алкохол. Затова когато тръгна по пътеката със залитане, за всички, която я познават, стана ясно, че е пияна. Новият й брачен обет включваше изречения от три различни песни на „Грейтфул Дед“. След като Слоун каза: „Толкова си умен, че би могъл да бъдеш учебник“, сестра ми Сидни прошепна в ухото ми:

— Какво, по дяволите, приказва?

Церемонията свърши и се подредихме на опашка да поднесем поздравленията си на терасата, която гледаше към океана. Слоун вдигна чаша шампанско и разля малко на земята. Баща ми се намеси. Той взе чашата, влезе вътре и я изля в купичката на Уайтфут. После ми нареди да й занеса газиран сайдер.

Когато започна тържеството, намерих масата си и седнах до Нейтан.

Нейтан ми намигна и посочи между краката си. Беше откраднал бутилка „Куерво“ от бармана и я беше скрил под масата ни, за да му е под ръка. Очевидно петметровото разстояние до бара му се струваше прекалено голямо усилие — освен това не искаше да спре нито за миг да сваля хетеросексуалния ми братовчед, който седеше до него. Братовчед ми Нийл, който е от Ню Йорк, любезно се извини, стана и отнесе със себе си картичката с името си.

Нейтан се потеше като професионален борец, когато поръча на сервитьорката третия си омар.