Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Какво си взел? — попитах аз. — Целия си мокър.

— Нищо, глупава краставичке! Само се забавлявам. — Реших, че ще е зает с бутилката и станах да се поразходя сред гостите. Баща ми дойде при мен и попита дали Нейтан си мисли, че се намира в ресторант „Червеният омар“.

— Слушай, татко, не му обръщай внимание. Забавлявай се! Виж! — казах аз и посочих с ръка. — Слоун иска да танцува с теб.

Двамата със Слоун потанцуваха не повече от трийсет секунди, когато Нейтан се появи на дансинга с изискана стъпка и ги раздели. Бързо преместих три маси и разчистих дансинга, за да отдалеча Нейтан от личното пространство на баща ми.

— Веднага спри! — казах му аз през зъби, като в същото време се усмихвах, в случай че някой ни гледа. — Отиди на разходка. На дълга разходка.

— Искам да вдигна тост — беше отговорът на Нейтан.

Той започна да почуква с нож по чашата с текила. Затворих очи от ужас.

— Това е от мое име и от името на Челси — каза той, като сливаше думите.

Музиката и разговорите спряха и брат ми Грег се провикна:

— Хайде да чуем!

— Искам само да кажа, че никога и никъде не съм срещал по-голямо гостоприемство от това на г-н и г-жа Хендлър. Тази къща е такава почивка от моя хаотичен и напрегнат стил на живот в Холивуд, където продуцирам музика. Занимавам се и с фитнес. Все едно, няма нищо по-красиво от това да видиш как мормонка и непрактикуващ християнин свързват съдбите си на еврейска сватба. В любовта и войната всичко е честно.

После грабна бутилката текила изпод масата и с препъване излезе навън.

След около час, главно страхувайки се за сигурността на Уайтфут, обиколих къщата в търсене на Нейтан, но напразно. Все пак намерих Уайтфут. Беше вързан за едно дърво от другата страна на къщата и ядеше омар, който несъмнено баща ми му беше поднесъл. До омара беше поставена купичка сос.

Към осем часа вечерта, когато купонът почна да затихва, слязох в тоалетната в мазето. Именно там намерих Нейтан да пуши марихуана с тринайсетгодишния ми братовчед Кевин. Той не можеше да разбере какво лошо виждам в ситуацията и защо съм такава кучка.

Аз не разбирах как някой може да се държи толкова неадекватно в къщата на родителите на своя приятелка. Когато ме беше завел на гости при неговите родители, аз се държах като истинска Емили Поуст, нито веднъж не изпсувах и дори не ми хрумна да изпия цяла бутилка текила без разредител. Крещях му почти пет минути, после хванах за ръка невръстния си братовчед, дръпнах си от неговия джойнт и го поведох нагоре по стълбите. Казах на Нейтан, че му забранявам да излиза от мазето до края на вечерта, на което той отговори:

— А как ще си изям омара?

Отидох на масата ни, взех чинията с омара и я хвърлих към него. Той реагира с нещо, което прозвуча като писък на котка, подложена на групово изнасилване.

На сутринта се събуди на ливадата пред къщата, защото баща ми го поливаше с маркуч.

— Ще си изпуснеш самолета — каза баща ми. Все още бях толкова вбесена от поведението на Нейтан, че помолих брат ми Грег да го закара на летището четири часа по-рано. Когато се върна, Грег съобщи на всички в хола с широка усмивка:

— Е, не се страхувайте, изглежда Робърт Дауни младши успя да си замине благополучно. По-късно ще слушаме новините, за да разберем дали самолетът е кацнал или той все пак е успял да го отвлече.

— Млъкни — казах аз. — Той обикновено не е такъв.

— Според мен всички ще се съгласят, че трябва да забраним на Челси да води, когото и да е на семейни празници, освен ако не е сгодена и ще се жени за него.

Брат ми знаеше, че шансът да се сгодя е горе-долу толкова голям, колкото и да издам хип-хоп албум.

Майка ми, която си играеше с племенницата ми, погледна към нас и каза:

— Струва ми се, че Грег е прав, мила. Струва ми се, че може би когато си сама, имаме възможност повече да ти се радваме.

Майка ми винаги представя нещата така, сякаш основното съображение е, че за останалите е огромно удоволствие да бъдат в твоята компания. Но аз и без това нямах желание да водя повече гости. Не бих могла да понеса друга ваканция с придружител при толкова обиди от страна на баща ми, сестрите и братята ми.

— Наистина трябва да внимаваш с какви хора се събираш — каза баща ми. — Имаш слабост към откачалки, а си хубаво момиче и ще ми е много неприятно да гледам как прахосваш тази фигура.

Тъпа-Тъпа ме попита дали искам да отидем на круиз за Нова година. Никога не бях пътувала с кораб в океана и се колебаех, защото с Тъпа-Тъпа е толкова забавно, колкото да участваш в турнир по боулинг на трева. Представата й за хубаво прекарване е да отиде в пицарията и да си поръча два ордьовъра, вместо един. Но следвайки моята продължаваща безкрайно мисия да осигуря разкъсването на двайсет и осем годишния й химен, се съгласих.