Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Когато стигнахме на пристанището, отидохме на митническия пункт и показахме документи за самоличност. Сякаш хиляди американци се мъчеха да имигрират нелегално в Мексико. Регистрирахме багажа си и се наредихме на опашка с другите пътници. Ако се съдеше по вида им, беше ясно, че не спадат към хората с доходи от категорията, която предпочитам. Но тъй като аз също не спадах към хората с доходи от категорията, която предпочитам, се сдържах да изкажа на глас първоначалното чувство на отчаяние. Имах намерение да направя круиза колкото е възможно по-приятен. Посочих към един мъж, който стоеше на края на опашката.

— Онзи мъж непрекъснато те заглежда — излъгах аз.

— Наистина ли? — попита тя. — Къде е?

— Ето го, ето там. — Посочих й го пак. Тя го видя.

— Не е чак толкова симпатичен — отговори тя. Той не беше чак толкова симпатичен, но и тя не беше Мис Ню Джърси, така че останах изненадана от безразличието й. Надявах се да не се кани да краде от моите мъже. От доста време съм в тази игра и си знам цената. Тя очевидно не съзнаваше, че човек трябва да се придържа към някакви реалистични граници. Тъпа-Тъпа носеше няколко излишни килограма и доколкото ми беше известно, никак не бързаше да ги стопи. Не беше дебела, но и едва ли скоро би могла да покаже корема си в къса блуза, без хората веднага да извърнат очи.

— А, май сте много придирчива, госпожице — казах й аз.

— Имам добро предчувствие за този круиз — каза ми тя. — Просто знам, че ще срещна някого.

Бях сигурна, че има по-голям шанс да родя пингвин, отколкото Тъпа-Тъпа да се запознае със сродна душа на борда на този кораб, но новото ми любящо сърце надделя. Първата ми цел беше някой да проникне в нея или поне да я погали. Втората ми цел беше някой да проникне и в мен. Майка ми ме убеди, че имам щедра природа и въпреки че изпитвах съмнения, приех новата си роля с гордост.

Като тръгнахме по моста, за да се качим на кораба, гордостта бързо ме напусна и започнах да изпитвам чувството, което се явява веднага след порция развалено суши: повдигане, доста подобно на морска болест, но в случая по-скоро ставаше въпрос за дълбоко отвращение. Този кораб беше страшно мръсен. Ароматът на лайна, който се носеше от някакво подобие на мокет, беше миризма, която съм усещала само веднъж, когато се събудих в един бар. Мокетите бяха с някакъв ужасен психеделичен дизайн, който изглежда беше нанесен със сито печат върху оригиналната шарка в безуспешен опит да се прикрие разнообразния асортимент от петна.

Едни членове на екипажа носеха сини ризи с логото на „Карнавал“, а други бяха със собствените си дрехи с табелка с името и значка на „Карнавал Круиз“. Едни носеха ризите си вътре в панталона, други не. Екипажът изглеждаше напълно незаинтересован, сякаш всички си мислеха за нещо съвсем друго, а на стената имаше снимки в рамки на други незаинтересовани служители на компанията, като всички бяха поставени накриво. Повечето членове на екипажа изглежда не бяха навършили осемнайсет години. Започнах сериозно да се питам с какво всъщност се занимават.

Тъпа-Тъпа ме хвана за ръка и каза:

— Хайде да отидем в стаята си, имаме апартамент .

Не отговорих, защото все още бях в състояние на шок, обзета от отвращение, което може да се свърже единствено с дълбоко разочарование или остро обоняние.

Отидохме в каютата си, което означаваше да изкачим четири етажа стълби и да преминем през коридор достатъчно широк само за един човек — ако се движи странично. Къде ли е бил този кораб, ухаещ на лайна, когато са снимали „Корабът на любовта? Отворихме вратата и видяхме две койки и люк с толкова дебело стъкло, че беше невъзможно да определим дали синьото от другата страна е океанът или небето“.

— Това ли е гледката ни към океана? — попитах Тъпа-Тъпа, като се спънах на прага. Очевидно се движехме.

— О, боже господи — отговори тя. — Това е много лошо.

Тя почна да се смее. Аз не се засмях.

— Не мога да остана тук — казах аз. — Не мога.

— Не е толкова лошо — каза тя. — Няма как да си тръгнем. Корабът вече отплава от пристанището.

— Ще се наложи да плуваме до брега.

— Престани! Това ще е едно голямо приключение!

Трябваше веднага да намеря капитан Стъбинг — и другите герои от „Корабът на любовта“, Айзък и Доктора. Къде беше тази надрусана с кокаин курва Джули? Това беше моята компания. Исках да отседна в техните големи, разкошни спални с двойни легла и безупречно обслужване.

След като се поуспокоих, осъзнах, че е време да формулирам план. Първата стъпка беше да започна да пия незабавно. Винаги мисля по-логично, когато пия. Втората стъпка беше да намеря начин за бягство.