Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Ще отидем само ние двете — каза тя.

— Няма начин — отговорих аз. — Ще поканя Айвъри и Лидия.

— Добре — каза тя, — само че те няма да искат да дойдат с мен.

Беше права. И Лидия, и Айвъри отговориха, че предпочитат да прекарат новогодишната вечер на концерт на Майкъл Болтън и че по принцип съм идиотка, щом съм се съгласила да отида. След като изслушах напълно рационалните им откази, преосмислих решението си и се помъчих да се измъкна от уговорката, като казах на Тъпа-Тъпа, че ми се отваря прекрасна възможност да храня бездомните през новогодишната вечер и трябва да се откажа. Час по-късно намерих Тъпа-Тъпа да плаче в стаята си. Мразя, когато хората плачат, особено ако е по моя вина, затова не само се съгласих да отида с нея, но и накрая й платих екскурзията. Кой сега е Тъпа-Тъпа, а? — помислих си аз.

Още от началото Тъпа-Тъпа невероятно се вълнуваше от пътуването. През следващите три седмици тя говореше само за това. Повтаряше непрекъснато колко хубаво ще прекараме и с какви секси мъже ще се запознаем. Накарах я да ми обещае, че най-малкото ще позволи на някой да й препипа циците, иначе ще кажа на всички на борда, че още е девствена.

— Да не си посмяла! — изкрещя тя. — Ще те убия! Мислиш ли, че ще се запозная с някой? Мислиш ли наистина? Представи си, че срещна съпруга си на кораба? Ще е толкова романтично!

Тя непрекъснато изнасяше модни ревюта в апартамента ни, като ми представяше саронги и различни горнища на бански костюми.

— Какво мислиш? Кой саронг ти харесва — този на точките или другия със слънцата?

Беше изтощителна. Мразех този глупав круиз повече, отколкото мразех курса за възстановяване на точки, след като ме хванаха да карам пияна. Нещата се влошаваха и от факта, че Лидия и Айвъри планираха да отидат на ски екскурзия в Аспен с Хю Грант.

В последното си модно ревю тя показа горнище с нещо, което много приличаше на шорти стил делфин, които й бяха два номера по-малки. Ако се появеше с този костюм, щях да почна да й викам „изхвръкналата вагина“.

— Слушай, Изхвръкналата вагина, искам да кажа Тъпа-Тъпа — обясних й аз, — на този круиз има много възможности да се запознаеш с мъже, затова искам да си подготвиш теми за разговор.

— Аз знам как да разговарям с хората, Челси — каза тя.

Това не би могло да бъде по-далече от истината. Единствените хора, с които Тъпа-Тъпа можеше да общува, бяха деца и слабоумни възрастни. И освен ако човек не е гледал всички епизоди на „Ергенът“ или „Сватбена история“ по канала Ти Ел Си, Тъпа-Тъпа страдаше от липса на теми за разговор. Тя непрекъснато гледаше реалити шоута, не само първото излъчване, но и повторенията, и ако видео рекордерът не запишеше нещо, което вече беше гледала, тя се обаждаше на баща си, за да го пита дали не може някак си да й го изпрати от Ню Джърси. Гледах „Ергенът“ веднъж и реших, че искам да направя свой собствен вариант на шоуто. В него щях да правя секс с всички участници и после да ги елиминирам въз основа на размера на пениса. А по време на церемонията с розите щях да нося някаква блестяща сатенена рокля по дизайн на Никол Милър, за предпочитане в патладжанен цвят, и да кажа: „Лирой, Тайрън и Джамал, приемате ли тези рози?“ Мисълта за пътуването никак не ми харесваше и колкото повече се приближаваше новогодишната вечер, толкова по-хубави ми се виждаха плановете на всички други.

— Ще е прекрасно, ще се запознаем с толкова много мъже — повтаряше Тъпа-Тъпа до втръсване.

— Хайде стига вече! Държиш се така, като че ли отиваме на развлекателен парк, пълен с мъже. Ако храниш големи надежди, ще останеш разочарована — казах й аз. Самата аз имах много малки надежди и усещах, че определено ще бъда разочарована. Плюс това не знаех дали ще мога да издържа толкова дълго време само с Тъпа-Тъпа. Сериозността, с която се отнасяше към всичко, събуждаше в мен плашеща склонност към насилие. Мъчех се с всички сили да не й крещя, но ми беше много трудно и никога не оставах с нея повече от два часа.

— Познай какво! Направо ще умреш! — възторжено почна Тъпа-Тъпа. Току-що се връщаше от пътническата агенция с билетите ни. — Круизът е с алкохол и отиваме в Енсенада!

Бях се надявала, че никога няма да ми се наложи да ходя пак в Енсенада. Това не е място, което човек иска да види втори път. Преди няколко години прекарах там една вечер с двама мъже, с които се запознах в бара, и си спомням, че не ядох нищо в продължение на двайсет и четири часа. Целият град миришеше лошо и освен това не горя от желание да си купувам одеяла и канадки, които се търкалят по тротоара. Не разбирам манталитета на мексиканците и се чудя как може да са толкова близо до цивилизацията и да не знаят, че тако се прави с хрупкава коричка, а не с тортила.