Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Знаеш ли какво е шнорер ? — попита ме той.

— Татко, какъв ти е проблемът? — казах аз.

— На идиш шнорер означава авантаджия. Този твой приятел — този файгеле — отговаря на класическото определение за авантаджия и това никак не ми харесва. Кога ще пусне проклетия телефон? Трябва да уреждаме сватбата на тази твоя сестра — мормонката — и тук няма покритие за мобилния. Що за мишигас е това? — Мишигас е друга дума на идиш, която означава лудост. — Знаеш ли, че си има букмейкър? Къде е израснал този човек, в гората ли?

— Пусни ми ръката, татко.

— Никак не ми харесва. Я ми кажи истината, да не е изпаднал в делириум? — попита баща ми съвсем сериозно. Това беше неговият начин да ме попита дали Нейтан не взима наркотици.

Истината е, че Нейтан взима всякакви наркотици, но не си представях, че е успял да се качи на самолета за сватбата на сестра ми с доза амфетамин, скрита в ректума му. И доколкото ми беше известно, преди сватбата не беше взимал нищо, само пиеше. Неговият модус операнди е да изпада в няколкоседмични запои, а после да прекарва два-три месеца в пълно въздържание. Когато е в запой, Нейтан има навик да стои буден цяла нощ, надрусан до козирката, и после да се обажда на мен или на някой от приятелите ни в седем сутринта, за да обсъждаме теми като защо в играта „Монополи“ Болтик Авеню е по-евтино от Вентнър, когато всъщност локацията му е по-добра. Има и дълги периоди на мълчание — ако не броите моментите, в които скърца със зъби или потракването на вертикалните щори, когато застане на прозореца и се оглежда за ченгета. Винаги искам да затворя, но се страхувам, че може да си глътне езика.

— Татко! — невинно отговорих аз. Нейтан не взима наркотици. Престани да се държиш така. Бъди любезен с него! — Когато баща ми не харесва някого, не е нужно да си екстрасенс, за да го разбереш. Той е деликатен като секира — стига ти само един директен поглед в очите. И въпреки че някога се забавлявах да го гледам как се ядосва, отдавна бях оставила зад себе си златните години, когато да разочаровам баща си ме изпълваше единствено с пълно въодушевление. На около двайсет и четири осъзнах, че просто искам да преживея отново онова вълнуващо чувство, което изпитваш, когато на шестнайсетгодишна възраст за пръв път кажеш на баща си, че си бременна и мислиш да родиш детето.

— Само го дръж по-далече от майка си и по-далече от кучето — нареди баща ми. Грег влезе в кухнята точно при тези думи.

— Да, Челси, според мен това е добра идея. Освен разбира се, ако кучето не си носи презервативи — каза Грег. Баща ми мрази чувството за хумор на брат ми дори повече, отколкото мрази моето. Той изгледа и двама ни с отвращение и се отправи към храстите.

— О, виж, татко отива да се облекчи. Колко очарователно — каза Грег, докато гледахме как баща ми си сваля ципа.

Най-после Нейтан освободи телефона и му предложих да отидем на плажа. Той отговори, че предпочита да остане на терасата и да се любува на гледката.

След малко почнаха да пристигат още роднини и се надявах, че ще отклонят поне малко вниманието от Нейтан. За щастие сестра ми Слоун го хареса. Той й правеше абсурден брой комплименти и Слоун му се връзваше. Ако не превъзнасяше „пронизително сините й очи“ й обясняваше колко му харесва, че пръстите на краката й са еднакво дълги. Това й даде смелост да го затрупа с въпроси за членството му в Алианса на гей активистите.

Надявах се, че и баща ми ще остане очарован от Нейтан, както ставаше с повечето жени, но нито той, нито братята ми не искаха да имат нищо общо с него. Почувствах се неудобно, че съм го довела с мен и съм разочаровала семейството си. Истината беше, че Нейтан наистина се държеше ужасно. Той имаше мнение за всичко и говореше нонстоп, като почти не даваше възможност на никой друг да каже нито дума. Мъчех се да го примамя навън, по-далече от баща ми, но той колкото по-ясно усещаше, че не може да го спечели, толкова повече разширяваше атаката си. Когато не хвалеше баща ми какъв късметлия е, че има достатъчно силна сперма, за да произведе шест здрави дера, той си поръчваше ядене от майка ми, сякаш се намираше в денонощен ресторант. Беше минал само един ден от пристигането му и вече беше изял близо шест различни блюда, като искаше всичко да му се приготвя без абсолютно никакво олио или масло.

— Защо не отидем до града да пийнем по нещо? — предложих аз, като за десети път насочвах Нейтан към вратата.

— Защо ще напускаме този рай? — каза той и се освободи от хватката ми. — Тук имаме всичко необходимо.