Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Трябва да кажа, че Нейтан не е типичен гей. Той не е отявлен хомосексуалист като Харви Файърстайн, но ако имате и най-малка склонност към хомосексуализъм — каквато аз нямам — едва ли ще са ви нужни повече от една-две вечери с Нейтан, за да ви светне.

Дълго време не съзнавах, че е гей, като отдавах женствеността и особеностите му на факта, че е евреин. Той е висок, красив, фанатик на тема спорт и в много отношения изглежда истински мъж — освен когато не е съгласен за нещо и тогава се превръща в осемгодишно момиче.

Двамата с Нейтан сме приятели от дълги години. Запознахме се, когато бях деветнайсетгодишна и намерих първата си работа като сервитьорка в „Мортънс“, един ресторант в Лос Анджелис. Той ме обучаваше през първия ден и когато излях чаша червено вино върху някаква жена, която носеше повече грим от Лайза Минели, той ме увери, че в бъдеще ме очакват велики неща.

Да заведа Нейтан вкъщи обаче не се оказа точно толкова гениална идея, колкото си мислех. Минути след като го представих на майка ми, той седна на кухненската маса и й каза, че умира от глад след пътуването.

— Какво да ти направя, миличък? — попита тя. — Има шунка, картофена салата, мога да претопля чили…

— Искам четири яйца на очи, без абсолютно никакво олио или масло. Искам и сандвич с пуешко филе и многозърнест хляб с горчица — дижонска, ако има.

Не бях сигурна как да приема поведението на Нейтан, но реших да защитя майка си.

— Това ли е всичко или искаш да ти поднесе и телешки стек със сос?

— О, извинявай — каза той. — Толкова съм гладен, че не мога да мисля.

— Стига, Челси — каза майка ми с неодобрителен тон и после излъга: — Не ставай глупава, за мен е удоволствие.

Брат ми Грег пристигна в хола по боксерки и тениска, като се прозяваше и се чешеше по врата. В същия момент кучето ни Уайтфут и баща ми, който беше облечен с анцуг „Шон Джон“ и кожени боти „Ъгс“ влязоха през плъзгащата се врата, която води към задната тераса. При вида им Нейтан започна да квичи като прасе.

— О, господи, погледни това красиво същество! — Той хукна към Уайтфут, коленичи и започна да го гали неудържимо. — Да, да, харесва ти, нали, звяр такъв, кученце малко, нали? Да, харесва ти, много ти харесва. Обичам те вече, да, обичам те, обичам те. Ти обичаш ли ме? Струва ми се, че ме обичаш!

Уайтфут размахваше опашка и маниакално ближеше Нейтан, който също беше отворил уста. На Уайтфут не му трябваше много, за да се възбуди, и знаех, че вече беше включил миниатюрната си висулка на пълна газ.

— Какво великолепно създание! — възхищаваше се Нейтан с глас, с който някоя майка говори с детенце. Уайтфут е най-обикновен помияр, притежаващ способността да сяда при команда — мило куче, но не чак да се побъркаш по него. Нейтан не беше човек, който показва чувствата си и никога не го бях виждала да се държи по този начин.

Баща ми наблюдаваше цялата сцена с отвращение. После силно се изкашля. Това не беше добро начало. Междувременно Грег следеше всичко с широка усмивка. Той обича да наблюдава реакцията на баща ни към всичко вляво от центъра. След като в продължение на още десет секунди Нейтан позволи на Уайтфут да го изнасилва в лицето, той се изправи и се приближи към баща ми с широко отворени ръце. Баща ми отстъпи крачка назад и вместо прегръдка му подаде ръка.

Грег познаваше Нейтан от посещението си в Лос Анджелис и двамата се прегърнаха сърдечно.

— Това ще е фантастично — каза ми Грег на път към кухнята.

Щом Нейтан свърши с малкото пиршество, което му беше приготвила майка ми, той попита къде е стаята му и веднага се преоблече в дрехите си за джогинг. Беше рано следобед и всички бяха на плажа, затова нормално хаотичната ни къща, пълна с петимата ми братя и сестри, техните възлюбени и половин дузина деца, беше празна и необикновено тиха.

Дадох указания на Нейтан в каква посока да тича, като реших да остана вкъщи и да загладя нещата.

Щом Нейтан отиде на джогинг и вратата зад него се затвори, баща ми вдигна глава от вестника, който четеше, и ме изгледа ядосано над очилата си, свалени ниско на носа.

— Е, Челси изглежда е довела вкъщи поредната откачалка — каза той на майка ми.

Налагаше се да сменя бързо темата от страх, че баща ми, който и без това беше кисел, ще изпадне в още по-лошо настроение, затова го попитах дали градинарят е свършил с подготовката на ливадата за сватбата.

— Да, свърши — отговори баща ми с безразличие. — Казах му да вземе като хонорар една от липите.