Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Не разбирах какво става. Това никога не ми се беше случвало. Вярно е, отказвала съм секс в определени случаи, но обикновено е било, ако ми се обадят в три часа сутринта.

— Разстроена си, нали? — попита той.

Разстроена! Бях направо бясна. Не можех да разбера как някой мъж може да пристигне в Съединените щати и да не подскочи при възможността да бъде малтретиран от американско момиче.

Знаех, че не мога да надвия физически Лупе, но след няколко питиета може би беше загубил част от силата си. Не съм голям фен да съм отгоре, но отчаяните времена изискват отчаяни средства и изглежда щеше да се наложи да го яхна като пони.

— Не съм разстроена — казах му аз, — изобщо не съм. Това е много мило. Ела да пием нещо в стаята ми.

Взех чашата за вода от банята и налях на Лупе едно хубаво голямо уиски направо от минибара.

— Хайде да пийнем — казах аз.

Пак почнахме да се целуваме, станахме и после паднахме на леглото. След около трийсет секунди се пресегнах към пениса му, но той ме спря.

— По-бавно, по-бавно — каза той.

Този човек наистина ме вбесяваше. Какво му имаше? Разбирах идеята, че не трябва да бързаме в леглото, но не и преди това. След като го разсъблека, с удоволствие щях да се търкалям в леглото с часове, щом искаше така.

— Сериозно ли няма да правиш секс с мен? — попитах аз.

Той ме притегли към себе си и ме обхвана в прегръдка, която подозрително приличаше на двоен нелсон.

Този човек щеше да ме тласне към пиене… към още пиене. Загубих интерес, взех дистанционното управление и намерих „Анимал Планет“.

Следващия час мина в притискане, докато гледахме как осем олигофрена участват в различни състезания с животни. Чувала съм, че в подобни случаи тестисите на мъжете посиняват, но не знаех, че може да се случи и на жена. Точно в този момент вагината ми придобиваше тъмносин цвят.

— Наистина ли искаш да отидеш на този купон? — попитах го аз.

— Не, тук е хубаво — каза той и зарови лице в рамото ми.

Този човек беше страшно объркан. Кой се държи по такъв начин? Какъв смисъл има да пътуваш за някъде, ако искаш да седиш в стаята в хотела и да гледаш телевизия? Сигурно беше израснал в джунглата, далече от цивилизацията, за да си мисли, че това означава приятно прекарване. Чудех се какво да измисля, за да го накарам да си тръгне, но бях прекалено изтощена. Опитах се да пръдна, но не излезе нищо. После той захърка.

Заспах малко след като се примирих с мисълта, че ще деля едно легло с мъж, който не иска да си го извади. Не си бях представяла, че вечерта ще свърши така. Вместо горещ латиноамерикански секс прекарах цялата вечер с Лупе, който се притискаше с всички сили към мен като коала за клон. Да те прегръщат, когато си будна, е приятно, но като спя, ми трябва пространство. През час се будех и се мъчех да го избутам към другата страна на леглото, но той спеше като пън. Рамото ме заболя от лежане на една страна, но нямах никакъв друг избор; когато се обърнех към него, усещах горещия му дъх в лицето си. Малко оставаше да се разплача и не бях далече от мисълта да повикам охраната на хотела, но не исках Лупе да свърши в затвора.

Към седем сутринта взех телефона, отидох в банята и си позвъних на мобилния телефон, който бях поставила до главата на Лупе, настроен да звъни на най-силно. Изтичах от банята в пристъп на паника, за да отговоря на повикването и видях, че леко отваря очи.

— Ало? — казах загрижено аз. — О, не, наистина ли? О, разбира се, аз просто, аз просто… ааа… добре, тук съм. — Затворих. — Мамка му! — изкрещях аз.

Лупе подскочи.

— Какво има?

— Ще имам среща след десет минути и то в тази стая. Налага се да си тръгнеш. Мноооого съжалявам.

— Добре, добре, каква е тази среща? — попита той.

Не бях подготвена, че може да си служи с английски веднага щом отвори очи и въпросът ме изненада.

— С управителя на хотела. Двете с Шоника мислим да го купим.

— О, не знаех, че се занимаваш с недвижими имоти. Шоника ми каза, че си професионална балерина.

Това беше ново за мен.

— Балерина съм… но купувам и сгради… главно хотели… после ги реновирам и ги продавам.

Казах това толкова убедително, колкото Памела Андерсън изпълнява ролята на воден спасител.

— О, добре… кога според теб ще се освободиш?

— Ще е дълга среща — казах аз. — Защо не ми дадеш номера на мобилния си телефон и ще ти се обадя довечера.

— Мислех си, че днес можем да отидем в зоологическата градина — каза той.

О, я млъквай! Това не ме изненада, като се има предвид склонността му да държи разни неща затворени в клетка.