Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Той беше на бара, беше се облегнал на стъклената преграда и ни гледаше. Беше висок, с мургава кожа и къдрава черна коса. Имаше малко крив нос, но не толкова, че да развали външността му.

Казах на Шоника, че точно зад нея седи един красив екземпляр, но да не се обръща да го види веднага. „Хееееееееей!“ — изпищя тя с тон, който според нея беше подходящ за флирт, и почука на стъклото, сякаш по грешка ни бяха пуснали от другата страна на аквариума. Пак придоби вид на разгонен пръч.

Всички хора в радиус от десет метра погледнаха в нашата посока. „Хей ти!“ — изкрещя тя, като пак почука на стъклото. Наведох се и си помислих дали не използвам мръсната си салфетка като бурка. Шоника е идеална за запознанства с нови мъже, тъй като е омъжена и не й пука какво си мисли, който и да е от другия пол. „ Аз си имам съпруг — отговаряше обикновено тя, ако я помолех да го дава по-кротко. — И си скъсвам задника да ти намеря и на теб такъв“. Шоника и мъжът й имат най-прекрасните отношения, които са ми известни. Мога да си го обясня единствено с факта, че нямат деца. Те постоянно си поднасят взаимно изненади, като екскурзии през уикенда, и се обсипват с подаръци. Разговарят по телефона почти десет пъти на ден. Напоследък осъзнах, не и аз имам нужда от такъв мъж. Само че бял.

Мъжете обичат прямотата на Шоника и тя винаги успява да ги омае. Тя е прекрасен партньор, когато свалям някого, защото не трябва да правя нищо друго, освен да й се подчинявам. Усъвършенствахме техниката си „ляво, дясно круше“ при няколко случая. Шоника се впуска в разговор с жертвата ми за религиите, техния произход и съпруга си, който е банкер. Аз се намесвам от време на време, за да затвърдя позицията си на бъдещ сексуален партньор с коментари като как статиите за дивата природа в „Нешънъл Джиографик“ все повече заприличват на епизод от „От местопрестъплението: Маями“.

— Идва — каза Шоника. — Гледай да не развалиш работата.

Моят латински любовник се появи зад ъгъла и седна до Шоника. Беше висок най-малко метър и осемдесет, с тъжни черни очи и полуусмивка, показваща готовност за флирт. Със сигурност знаех, че трябва да правя секс с него.

— Здравейте, дами — каза той с акцента на Антонио Бандерас.

Не знам защо, но акцентите ми действат така, че искам веднага да се съблека и победоносно да плесна едната си ръка с другата.

Безпомощна съм срещу всеки акцент — освен британския. Британският акцент на бившето ми гадже беше очарователен през първите два месеца, главно защото не разбирах нито дума. (Приличаше много на Дънди Крокодила. През първите два епизода си мислиш: „Този мъж е страхотен!“ Гледаш още два епизода и изпитваш желание да се облечеш като алигатор и да му отхапеш ръката.) След като фазата на първоначалния меден месец с бившето ми гадже свърши, бях готова да изкрещя: „Престани да говориш така, дявол да го вземе! Говори като мен! Поне опитай!“ Но не беше справедливо към човек, който дори не е обрязан. Не мога да разбера защо не обрязват мъжете в европейските страни; така или иначе, повечето от тях накрая идват в Америка.

Акцентът на моя малък Дон Жуан беше секси и силен. Понякога думите му бяха почти неразбираеми. Но може би това се дължеше и на влошаващия ми се слух. Влошаваше се и състоянието на черния ми дроб, който несъмнено се чудеше защо продължавам да го измъчвам. „Черен дроб“ — казвах му аз, — имаш само един живот или поне аз имам само един живот, и трябва да си ми благодарен, че съм те взела с мен.

Той беше в Ню Йорк като турист, идваше от Перу и беше машинен инженер. Това не ми беше много интересно.

— По-интересно ми беше да си го представям как лови анаконди в Амазонка, затова предпочетох да задържа в съзнанието си тази картина.

Той непрестанно ме гледаше влюбено, докато си приказваше с Шоника, което беше мило и ободряващо, тъй като за нас двамата оставаше да правим секс. С характерния си, убедителен маниер Шоника доминираше в разговора. Тя установи, че това е първото му идване в Щатите и че се казва Лупе. Винаги съм си мислила, че Лупе е съкратено от Гваделупе, което си мислех, че е женско име. За да не споделя това в разговора и по този начин да отложа момента, когато всички ще ме погледнат с разочарование в очите, се извиних, че ми трябва глътка чист въздух.

Излязох навън да изпрося цигара от някого. На ъгъла, близо до вратата, видях друго божествено лице. Седемте маргарити, които бях изпила, моментално си казаха думата.

— Хей, ти! Ела тук. Ще дойдеш ли вътре с мен да кажеш, че си ми гадже? На нашата маса има един човек, който не желае да си тръгне и искам да си помисли, че съм обвързана — излъгах аз. Беше време да хвърля в битката подкрепления. Трябваше да покажа на Лупе колко желана стока съм.