Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Много предвидливо — казах аз. Д-р Люк и Матю дойдоха на палубата, точно като акостирахме. Постоянно се прегръщаха. Гледката беше болезнена, все едно да видиш как гаджето ти те мами, но с мъж. Рори обаче не спираше да се смее, след нея и аз се разслоях, а накрая те също почнаха да се смеят. После двамата тръгнаха към нас с много похотливи изражения. Д-р Люк посегна към гърдите ми и попита дали искам да пробвам с двама мъже наведнъж. Мислех си да му кажа: „О, това са номера отпреди пет години“, но вместо това отговорих:

— Има да си мечтаеш.

Рори им каза, че няма да им позволи заден секс и че си тръгваме веднага, щом яхтата акостира.

— Теб никой не те е питал — отговори д-р Люк.

— Така ли? — каза обидено Рори.

Бързо им казах, че ще ни е много приятно да останем още, но трябва да се видим с приятели и после да летим. Играта на думи беше непреднамерена.

Щом слязохме от яхтата, взехме по още една таблетка и търсенето на хотел се превърна в приключение. Цялото ни внимание беше насочено към облаците. След малко толкова ми се пиеше вода, че спряхме в един бар — където намерихме 150 развихрени танцьори на суинг. Барманът ни каза, че в Каталина се провежда ежегодния фестивал на суинга. Не можех да повярвам, че такова нещо съществува. Той ни предупреди, че всички хотели са пълни. В този момент имахме само една възможност и тя беше да се включим във веселбата. Затова танцувахме суинг до малките часове с помощта на допълнителните таблетки екстази и когато загасиха светлините, отидохме на плажа и гледахме изгрева. Не го бяхме правили от абитуриентския си бал. Хванахме първия ферибот за Лонг Бийч и взехме такси до Санта Моника. В таксито Рори ми каза, че вече не съм такъв майстор като в училище. Припомних й, че все пак аз бях първият им избор за групов секс. С това й затворих устата.

Айвъри остана много разочарована, когато й съобщих лошата новина. Тя се върна при стария си гинеколог, а същото направих и аз. Но няколко месеца по-късно срещнах случайно д-р Люк в един супермаркет — „Джери феймъс Дели“ — на пристанището. Бях с едно момче, с което излизах, а д-р Люк — с най-едрия черен човек, който съм виждала. Само при вида на двамата заедно анусът ми се сви. Забелязах, че д-р Люк се приближава към моята маса, затова станах и тръгнах в обратната посока, право към колата си. Не можех да си позволя разговор с този човек пред новия ми ухажор. Той можеше да повдигне само три теми: моята вагина, неговият анус и екстазито, което откраднах.

Обадих се на гаджето си по мобилния телефон и го помолих да излезе навън. Обясних му, че този човек е луд, непрестанно ме преследва и не мога да понеса да разговарям с него.

— Видя ми се доста нормален — каза моето момче. — Попита дали яхтата ти е излязла от ремонт. Не знаех, че имаш яхта.

Една от най-добрите ми приятелки на света е Шоника. Тя е черна. Освен това е висока метър и осемдесет и има задник с размерите на медицинска топка. Наричам я Железния крак.

Шоника е единственият човек, когото познавам, в чието присъствие изглеждам стеснителна. Тя може да влезе в стая, пълна с хора, и за секунди да установи контрол. Когато съм с нея, сядам, отпускам се и се любувам на представлението.

Приятелки сме от десет години и през цялото това време тя е с един и същ мъж — за когото е омъжена през последните пет години. Той е истински африканец, от Нигерия, и съм почти сигурна, че практикува вуду. Само те поглежда и преди да е говорил с теб, решава, че не си подходящ за Шоника. Страхувах се, когато се запознахме, защото знаех, че съм пропита с алкохол и бях сигурна, че това ще му се стори лош знак. За щастие той реши, че съм добър човек, просто съм малко объркана и не знам накъде да поема в живота. Анализът му звучеше много по-приятно, отколкото да каже, че съм „курва“, затова двамата бързо се сприятелихме. Запознах се с Шоника в нейното забутано малко кафене в Алта Дена. Тя организираше комедийни представления само с черни изпълнители и черна публика. Нямаше нищо против бели хора да идват като клиенти или изпълнители, но в тази част на града бялото население не беше преобладаващо.

Знаех, че барът на Шоника е идеалното място за моето шоу. Черната публика като че ли винаги има по-добро чувство за хумор от бялата. По-трудно е да ги разсмееш, но ако успееш, наистина се отварят. Обичам трудностите, затова следващата стъпка в кариерата ми беше да се харесам на братята.

Първият човек, когото срещнах в клуба, беше майката на Шоника, която по една случайност също беше черна. Когато ми зададе въпроса какво търси русо, синеоко еврейско момиче като мен в тази част на града, аз й написах чек за сто долара и я помолих да се държи мило с мен. Тя взе чека и ми каза да й купя една бира „Корона“. Защо продаваха „Корона“ в кафене, където не се сервира алкохол, не ми беше ясно, но когато човекът зад бара измъкна леденостудената бира от плажна хладилна кутия, разбрах, че заведенията в тази част на града очевидно се подчиняват на други разпоредби.