Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Двамата с моя партньор ще ходим. — Той не погледна към мен при тези думи. Това покана ли беше?

— Без майтап! О, толкова ви завиждам. Сигурно ще е страшно хубаво.

— Може да вземеш кораб от Лонг Бийч до Каталина — информира ме той. Това определено не звучеше като покана.

— О, да, знам — отговорих аз, — но просто не е същото.

— Е, тук долу всичко изглежда наред. Ще получим резултата от лабораторията след две седмици и ще ти съобщим, ако има нещо нередно.

— Не би трябвало. От доста време не съм правила секс. Все едно, благодаря още веднъж. Нищо не усетих. — Чудех се дали да не му кажа, че никой не ми е вземал по-добре намазка, но реших да не преигравам.

— С кого планираше да отидеш до Каталина? — попита ме той, преди да отвори вратата и да си излезе.

— О, с една приятелка. Винаги ходим заедно.

— Е, след като вие, момичета, сте в такова затруднено положение, с удоволствие ще ви откарам до острова. Компанията не е много интересна — само аз и д-р Уилър, но за пациент в нужда…

— О, не бих искала да би се натрапвам — казах аз.

— О, моля, може би ще ни направите услуга. Ще е приятно, освен мен на борда да има още един човек, който разбира от мореплаване. Д-р Уилър не е най-талантливият моряк. — Не бях сигурна дали искам да поема подобно задължение, но д-р Люк ми изглеждаше все по-секси и при мисълта да го видя в чифт шорти и с развята от вятъра коса, потръпнах от вълнение.

— Това ще е чудесно — казах аз. — Наистина ли мислите, че няма да ви притесняваме?

— Разбира се. Ще е приятно да имаме младежка компания. Ще ти оставя телефона си на рецепцията. Обади ми се тази седмица и ще се уговорим.

— Това е толкова мило от ваша страна! Благодаря!

Не можех да повярвам колко симпатичен беше този човек. Стана толкова лесно. Като се изключи частта с мореплавателските ми умения.

Трябваше и да помисля коя моя приятелка заслужаваше разходка с доктор до Каталина през уикенда. Айвъри щеше много да ревнува, но тя сама ми беше постлала леглото. Взех телефона на д-р Люк от рецепцията. Бързо излязох и тръгнах да търся най-близката книжарница. Трябваше да си купя веднага „Яхти за абсолютно начинаещи“.

В колата телефонът ми звънна. Обаждаше се Рори, най-добрата ми приятелка от училище. След гимназията беше влязла в Университета на Пенсилвания, беше завършила психология и после се беше преместила в Лос Анджелис, за да преследва актьорска кариера, но вместо това преследваше само мъже.

— В петък трябва да се отърва от срещата с този загубеняк анестезиолога. Онази вечер го помолих да ме анестезира, а той ме погледна така, сякаш съм му казала да ме чука в окото. Не мога да понеса още една вечеря с този тип.

— Кажи му, че през уикенда отиваш на Каталина с новото си гадже — гинеколог.

— Ех да можеше — каза тя.

— Не, наистина. Този уикенд отиваме на Каталина с новия ми гинеколог и партньора му.

— Сериозно ли говориш? — попита тя.

— Да. С яхта.

— Обичам те.

— Благодаря ти. Всъщност не съм виждала твоя човек, но и той е доктор.

— Имат ли достъп до упойки?

— Би трябвало да имат.

— Моля ти се кажи ми, че сте планирали това пътуване, докато ти е преглеждал гърдите.

— Беше още по-хубаво.

— Толкова ме зарадва. Утре ще ти се обадя.

Двете с Рори се срещнахме с жребците си в марината пред яхтата на д-р Люк. Малкото име на д-р Уилър беше Марто. Той не беше д-р Люк, но беше хубав по един по-тъмен, по-загадъчен начин. Рори веднага реши, че д-р Люк е за нея, но аз й казах да не се бута там.

Яхтата беше красива. Беше грамадна и бяла, с огромни платна. Не можех да се преструвам, че съм в състояние да я управлявам — това беше сигурно. Носех си много пиене, за да си намеря добро извинение, но очевидно нямаше за какво да се тревожа, защото беше поканена и една друга двойка и те очевидно бяха „запалени яхтсмени“. Д-р Люк ми каза, че ако искам да взема участие, ще трябва да си го издействам сама; Лори и Глен бяха завзели управлението на яхтата.

— О, добре, ще видим какво ще стане — беше моят отговор.

Плавахме вече час, когато д-р Люк извади торба, пълна с екстази. Гинеколог, който се друса! Сигурно бях умряла и сега се намирах в рая. Когато ни попита дали искаме „да купонясваме“, имах чувството, че Рори се напика от радост. Марто ни предупреди да сме много дискретни, защото Лори и Глен „не купонясват“.

Всички си взехме таблетките и почнахме да се разхождаме по палубата. Помислих си, че това може би е най-щастливият ден в живота ми.