Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Двете с Джен останахме за малко сами, докато Рос 1, 2 и 3 отидоха да донесат още коктейли. Минута по-късно забелязах Рос да си приказва с някакво друго момиче на бара. Не съм ревнива, но трябваше да въведа правила.

— Хей, Рос! — изкрещях аз. Тримата Росовци се обърнаха и погледнаха към мен. — Не вие! — Тъй като не исках да бъда груба, посочих моя Рос с два пръста, вместо с един. — С кого говориш?

Той се усмихна и каза:

— Извинявай, веднага се връщам.

— Не, не, няма нищо — казах аз. — Може да говориш с други момичета, но като си тръгна, идваш с мен.

Той пак се усмихна и отговори:

— Да, добре.

Прекрасно. Бях си забола мъж и сега можех да си приказвам с Джен. И без това нямаше какво повече да кажа на Рос и по-добре беше да спестя каквито идеи имах за после, ако се окажех в затруднено положение. Джен ми разказа как сегашното гадже на Айвъри, Уанг, обича да си реже ноктите на краката в хола им, както и всяка сутрин да прави плодови шейкове и после да оставя мръсния блендер в мивката.

— Това е отвратително — казах аз. Тъпа-Тъпа никога не би позволила такова нещо.

— А как е твоята ягодова торта? — попита Джен.

— Ако се съди по вида на нещата така, както ги оставих, трябва да е наистина добре.

Разказах й за Ед и след като ме гледа в продължение на трийсет секунди с отворена уста, тя каза:

— Леле, ти наистина си добра приятелка.

— Е, какво да правя като обичам да се раздавам — отговорих й аз. Дадоха сигнал, че ще затварят и си прибрах мъжа. Той караше след мен до апартамента ни в Санта Моника и паркира на улицата. Двамата влязохме на пръсти.

Промъкнахме се тихо към моята стая. Вратата на Тъпа-Тъпа беше затворена, затова допуснах, че Ед разкъсва химена й. Не знам дали си бях сложила сама приспивателно в чашата, но следващият ми спомен е как Тъпа-Тъпа пищи колкото й глас държи, а Рос е изчезнал.

Погледнах часовника си. Беше четири и половина. Метнах си една тениска и изтичах в хола — Рос стоеше там гол, а Тъпа-Тъпа беше по пижама с мотиви от „Търсенето на Немо“ и все още пищеше. Очевидно Рос беше помислил, че тоалетната е в нейната стая и беше толкова дезориентиран, че беше влязъл вътре и беше почнал да пикае. Върху нея.

Преди никога не бях водила мъже в апартамента, защото знам, че Тъпа-Тъпа не обича непознати, особено мъже. Мислех си, че тази вечер мога да направя изключение, защото предполагах, че и Ед ще е тук. После на сутринта четиримата можехме да си разказваме какво се е случило снощи, а Тъпа-Тъпа да ни направи палачинки с формата на сърце.

Само че много грешах.

Не можех дори да разбера какво казва Тъпа-Тъпа, защото беше в много висок регистър. Виждала съм я толкова разстроена само веднъж, когато прекратих абонамента й за тийнейджърското списание „Тайгър Бийт“.

Казах на Рос да изчезва. Определено трябваше да се сети да си тръгне. Той продължаваше да се извинява и да се извинява, но това не помагаше. Стоеше гол и беше смешна гледка.

Мъчех се да успокоя Тъпа-Тъпа. Разбира се, не трябваше първото й взаимодействие с пенис да бъде толкова отблизо и от него да се лее урина. Това едва ли е нещо, за което човек си е мечтал. На мен самата ми бяха нужни няколко месеца след първия път, когато правих секс, преди да събера сили пак да погледна пенис. Изглеждат толкова глупаво.

Невинно я попитах къде е Ед и тя каза, че е прекарала най-хубавата вечер в живота си, но той дори не я целунал за лека нощ. Копеле такова! Ако Ед беше тук, можеше да нокаутира Рос и с това всичко да свърши. Освен това щях да си спя сама на леглото.

Изсипах куп извинения и й казах колко съжалявам за Рос. Обещах й, че ще го разкарам. После й помогнах да си смени чаршафите и да измие урината от къдравата си червена коса. Но знаех, че от този момент връзката ни никога няма да е същата.

Когато тя най-после се успокои достатъчно, за да заспи, се върнах в стаята си. Рос спеше на леглото. Сигурно се беше почувствал наистина ужасно от това, че се беше изпикал върху лицето на съквартирантката ми.

— Рос! Рос! Рос! — изкрещях аз, като му ударих няколко шамара.

— Изобщо не се казвам така — изстена той.

— Какво?

— Не се казвам Рос. — Сега той откачи. Ужас.

— Каза ми, че се казваш Рос.

— Не, ти каза, че ще се казвам така, защото другите ми двама приятели се казваха Рос. Според теб щеше да е забавно да ми викаш и на мен Рос.

— Все едно — казах аз. — Слушай, почистват улицата в шест. Трябва да си преместиш колата.

— В събота?

— Да — казах аз, — за съжаление. — После той попита дали може да се върне, след като премести колата. „Защо, за да се изпикаеш този път върху мен ли?“ — помислих си аз. Съжалявам, трябва да отида на църква много рано.