Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— За това, което се случи преди малко — каза той. — Искам да кажа, да, ние живеем заедно, но не е това, което си…

И тук нещата придобиха приятен обрат.

— Чакайте — казах аз. — Трябва да ви прекъсна. Аз не съм Челси. Забелязах, че ме гледате особено, но аз не съм Челси. Тя е моята сестра близначка. Не знам откъде я познавате и какво е станало, но нямам представа кой сте вие. — После добавих много сладко: — Наистина съжалявам.

Мълчание.

Той продължи да се взира в мен.

— Е, това наистина е странно — каза той. — Приличате точно на нея. Съвсем точно.

— Е, нали сме близначки. При близначките това често се случва.

— А вие как се казвате? — попита той.

Не бях подготвена за този въпрос. Как да се кръстя? През главата ми почнаха да преминават имената на всички хора, с които съм имала вземане-даване. За съжаление никой от тях не беше момиче.

— Келси — изтърсих аз.

— Челси и Келси? — попита той.

— О, нямаше да се учудвате, ако познавахте родителите ни — засмях се аз. Позамислих се дали Челси му е разказвала за истинските ни родители. После се сетих, че Челси съм аз.

— Това е невероятно, вие сте еднакви!

Кимнах.

— Сериозно, приликата е пълна.

Почваше да ми ходи по нервите. Не беше ли виждал близначки?

— Чакайте, а тя защо не ми каза, че има сестра близначка?

— Не знам, вие откъде я познавате?

— Ние сме нещо като… нещо като…

Прекъснах го:

— Нека да отгатна — спали сте с нея?

— О-о! — Той придоби глупав вид.

— Е, да, Челси е готова да спи с всеки.

— Какво? — Той изпадна в ужас.

— Да, тя е много по тази част. Това ми се случва през цялото време. Мъжете все си мислят, че съм Челси.

— Тя наистина ли спи с всички?

Въздъхнах. Нали точно това му казвах.

— Почти.

— Спи с различни мъже през цялото време?

— Страхувам се, че е така. Не е зле да се прегледате.

Мълчание.

Минаха около пет секунди преди Майк да спринтира към вратата. Дори не ми каза довиждане, което ми се стори малко грубо.

— Да й кажа ли, че сте идвали? — извиках след него.

— Не.

Той изчезна.

Две години по-късно влязох в моя клон на „Банк ъф Америка“ и видях лицето му да краси най-новия им билборд, рекламиращ кредити за дребния бизнес. Минаха цели десет минути, докато се сетя откъде познавам този човек. Чудех се дали „Банк ъф Америка“ ще ми отпусне малък персонален кредит за това, че съм спала с тяхното рекламно лице. Чудех се дали ще ми отпусне малък персонален кредит, ако преспя и с някой от служителите на гишетата. Наистина имах нужда от кредит.

По едно време живеех с двайсет и осем годишна девственица. Точно така. Не беше мормонка, нито беше по религиозни причини, а си беше от чиста глупост. Човек би си казал, че някой й е зашил вагината. Коя жена с ума си би се въздържала нарочно от нещо, което носи толкова много удоволствие и в същото време толкова много болка. Просто не можех да го разбера. Тя също.

Тъпа-Тъпа и аз приличахме на несъвместима двойка. Тъпа-Тъпа беше висока, имаше гъста къдрава червена коса и изглеждаше като пораснал вариант на Сирачето Ани. Аз се разхождах грациозно из хола в чисто новия си комплект бикини и сутиен, докато тя лежеше на дивана с любимата си пижама с мотиви от Мечо Пух, закопчана догоре, и се тъпчеше с половинкилограмова кутия сладолед. Правеше курабийки, не гледаше нищо друго, освен реалити шоута и говореше по телефона с часове с родителите си в Ню Джърси. Аз се прибирах пияна до козирката три-четири вечери седмично, а през останалите изобщо не се връщах вкъщи. Тъй като бях две години по-млада от нея, Тъпа-Тъпа реши, че това означава, че тя е началник. Ако тръгнехме за някъде заедно, винаги тя караше, и всички сметки за апартамента бяха на нейно име, за да контролира плащанията. Страдаше и от силно обсесивнокомпулсивно разстройство и щом си легнех, излизаше от стаята си, за да провери дали всички уреди са изключени и да преизмие всички чинии, които бях измила. Човек би си помислил, че живея с Рейнман.

Убедена съм, че причината за социалната неприспособеност на Тъпа-Тъпа бяха родителите й. Тя разчиташе на съветите на баща си за всичко, като се почне от това какъв дезодорант да използва и се стигне до това какви марки електроника да си купи. През двете години, в които живяхме заедно, тя не само че нямаше никакви сексуални връзки, но и рядко излизаше вечер. Предпочиташе да си стои вкъщи и да гледа „Мъж за милиони“ на седемдесет и два инчовия телевизор, който баща й беше купил за нашия двустаен апартамент. Образът беше толкова ярък, че ако седнеш на канапето пред него, не можеш да разбереш какво става на екрана. Трябваше да застанеш в трапезарията, близо до входната врата, за да видиш ясна картина. По-важното беше, че не обичаше алкохол. Има два вида хора, на които не вярвам: хора, които не пият, и хора, които колекционират стикери.