Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Всичко друго също беше много баровско. Той имаше много електроника. Голям плазмен телевизор с всички възможни устройства към него. Много неръждаема стомана. По-късно в живота си установих, че неръждаемата стомана е добра подложка за съвкупление. Всички други грапави повърхности оставят белези и/или разкъсват кожата.

Той пусна Флийтуд Мак, които обичам, и реших да му се отплатя с малко стриптийз. Побутнах го към спалнята и по пътя започнах да се разсъбличам. Хареса му как танцувам. Единственото обяснение за това беше, че и той беше взел екстази.

Когато свърших, отидох при него и го възседнах по бельо. Свалих дрехите му, докато остана само по боксерки. После пъхнах ръка в тях.

Изобщо не ми беше минало през ум, че може да има малка пишка. „Малка“ е щедра дума, когато описвате нещо с размерите на консервирана виенска биренка. Това нещо беше по-малко от големия пръст на крака ми. Дори не приличаше на пенис, беше нещо като кожна гънка. Изпаднах в ужас. Трябваше да се измъкна оттам.

Аз не съм благотворително дружество. Не можех да правя секс, защото ми е станало мъчно за него. После щях да се чувствам още по-зле. Слязох от него и изкрещях:

— О, боже, о, боже!!!

— Какво? — попита той. — Какво има?

— Колата ми! — извиках аз. — Забравих защо трябваше да я оставя на улицата.

— Защо? — попита той.

— Защото Айвъри ще дойде да я вземе. Тя ще спи при мен.

— Какво? Какво говориш?

— Айвъри — тя няма кола. Трябва да вземе моята. Съвсем забравих. Затова трябваше да я паркирам на улицата.

— Айвъри, момичето, което остана в клуба? Тя как ще знае къде се намира колата ти? — попита той.

— Колата има проследяващо устройство.

Мълчание.

— Проследяващо устройство? — попита той. — Като гълъб?

— Да! — отговорих аз. Точно като гълъб и тя няма да я намери, ако е в подземен гараж. Ей сега ще се върна.

Преди да може да каже нещо, събрах нещата си и си тръгнах. Изчезнах.

Точно както ми каза, вратата се отвори веднага щом с тойотата ехо се приближихме до нея. Двете с моята тойота ехо си тръгнахме за вкъщи. Нямаше нужда да преповтарям урока за малкия пенис. Беше време за по-голяма играчка.

Когато на другата сутрин разказах на Айвъри колко малък беше пенисът му, тя каза:

— Боже, Челс, не е трябвало да го оставяш така, може да го е бивало за други неща.

— Например за какво ? — попитах аз. — За математика?

Разбирате, че сте спали с много мъже, ако влезете в банката и видите мъж, с когото сте правили секс, на плакат в естествен ръст и надпис: „Кредити за малкия бизнес“.

Имам този наистина лош навик да не мога да се сдържа да не лъжа, когато пия. Работата е там, че никога не става дума за нещо, за което се налага да лъжа. Разбира се, понякога е необходимо да излъжеш, за да не отидеш на някакъв купон; понякога лъжем, за да не обидим другите. Но да лъжеш, че баща ти е изобретил гласовата поща, е съвсем друго нещо.

Веднъж се видях с едно момче за няколко часа. Запознахме се в един бар, който се казваше „Елдорадо“, и успях да го забърша точно когато спряха да сервират. Беше сладур и го желаех болезнено. Беше забавен, интелигентен и интересен — спомена, че прекарва всеки уикенд в Мексико в едно сиропиталище, което е основал.

На тръгване той се колебаеше дали да дойде в моя апартамент. Момчето не се сваляше лесно и това ми харесваше. За щастие представлението не продължи дълго и скоро вече бяхме на път към апартамента ми, който за удобство се намираше на другия ъгъл.

Сексът беше над средното и бях развълнувана, защото това момче наистина ми харесваше и знаех, че нататък ще стане още по-хубаво. После на другата сутрин той се обърна в леглото към мен и попита:

— Я кажи, баща ти наистина ли е собственик на „Америкън еърлайнс“?

Изгледах го с недоумение. Минаха около трийсет секунди, докато се сетя за какво ме пита. Обърнах се, за да не го гледам в очите и потръпнах. Нямаше никога вече да видя това момче. Прекрасно, помислих си аз. Още едно момче, което няма никога да опозная.

— Да — казах аз неуверено. — Защо? Искаш да пътуваш за някъде ли?

Щеше да е много по-лесно никога да не вдигам телефона, когато ми се обажда, отколкото да си призная, че съм за лудницата. Трябваше веднага да сложа край на това и да науча още един ценен урок: никога да не лъжа, когато пия. Всеки нормален човек би взел решение напълно да спре да лъже. Реших да се огранича с това да лъжа само когато съм трезва.

Прескачаме във времето няколко месеца по-късно, след като се запознах с това момче, чието име не мога да си спомня за нищо на света. Нека го наречем Майк. Имаше един куп Майкове, така че сигурно е бил един от тях.