Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Накрая се предадох и му се обадих след седмица. Той побърза да приключим разговора и ми позвъни чак на другия ден. Голяма работа, казах си аз. Нямах намерение да го преследвам. Виждала съм приятелките си да влизат в подобни отношения и те ми се виждаха много неприятни и пълна загуба на време. На ценно време, което биха могли да прекарат в пиене.

Не бях споменала на Майк, че работя на непълен работен ден като сервитьорка, затова можете да си представите изненадата ми, когато след няколко дни го видях да влиза в ресторанта с една пищна брюнетка, която лесно би могла да гарантира елиминирането ми от всеки конкурс за красота по бански костюми. Мамка му.

Беше единайсет и половина сутринта и аз бях последната останала сервитьорка, преди да застъпят момичетата за обяд. Колкото и да беше невероятно, Майк седна на масата, която обслужвах. Единственият ми избор беше да си тръгна, да се прибера вкъщи и никога повече да не се обадя в ресторанта. Освен ако не измислех някакъв друг план, който да включва смъртта на някой роднина.

Бързо прехвърлях вариантите в ума си. Дори някой мой роднина действително да беше умрял, нямаше причина да не обслужвам физически дадена маса, докато не дойде някой, който да ме замести. Ставаше много сложно. Освен това собственичката на заведението ми правеше голяма услуга, като ми плащаше под масата, така че не можех да я зарежа. Помислих си дали да не помоля момчето, което събираше празните чинии или може би готвача да обслужат Майк, но като им казах, те се разсмяха. Не знам дали се смееха, защото за пръв път ме виждаха изпаднала в истерия, или защото не говореха английски и си мислеха, че им казвам нещо смешно.

Трябваше да измисля нещо. Да отида при масата и да се представя не ставаше. Трябваше да намеря друг начин.

После ми дойде идея. Беше просто. Нямаше да съм аз. Той не знаеше, че работя тук. Щях да бъда някой, който много прилича на мен. Щях да бъда собствената си сестра близначка. Защо не? Той не знаеше нищо за мен. Бих могла да имам сестра близначка.

Тръгнах към масата с енергична стъпка.

— Здравейте — казах мило аз. — Какво ще пиете?

Той изведнъж пребледня. А аз вероятно се изчервих.

— Здравей — каза той, преизпълнен с ужас при вида ми. Повтарях си наум едно и също нещо. Не познавам този човек. Не го познавам. Никога през живота си не съм го виждала.

— Здравей — отговорих аз. Какво искате за пиене?

Тишина. Той ме гледаше втренчено. Сега и тя започна да ме гледа втренчено.

Няма да се откажа от плана си, мислех си аз.

— Какво ще пиете? — попитах пак аз. Хайде, тъпанар такъв, нали си актьор! В края на краищата му помагах да се измъкне от неудобна ситуация.

— Ъм, да. Аз ще пия кафе, а ти, мила, какво искаш? — попита той своята малка кифличка.

— И за мен кафе, ако обичате — каза тя.

— Дадено, ей сега ще ги донеса — казах аз с най-веселата си усмивка. Бях се превърнала в сладка, куха сервитьорка с позитивна нагласа. Току-що бях използвала в изречение думата „дадено“.

Останалата част от престоя им мина горе-долу по същия начин — аз се правех на луда, но през цялото време реагирах на думите на Майк, сякаш той е лудият.

Всеки път щом ме погледнеше, и аз го поглеждах с големи откачени очи, сякаш се чудех защо този странен тип непрестанно ме зяпа. Ако се съдеше по бледозеления оттенък на лицето му, започваше да му призлява. Беше ми приятно да се вживея в ролята на дружелюбна и всеотдайна сервитьорка. Никога не се бях държала толкова приятно към клиентите. Изпитвах почти удовлетворение от работата си. По-късно трябваше да помисля по този въпрос.

И нещата продължиха така. Когато най-после дойде време за сметката, Майк ми остави 25 процентов бакшиш. Чудех се дали това се дължи на чувството му за вина или на слънчевия ми характер. Той си тръгна с гаджето си, което ми се усмихна и ми махна с ръка за довиждане. Беше мило момиче. Стана ми мъчно, че ходи с човек, който е пълен лъжец. След двайсетина минути броях парите и се готвех да приключвам, като си мислех колко иронично беше, че само преди няколко седмици бях платила сметката за вечеря на този човек. Каква идиотка бях. После изведнъж чух гласа му.

— Челси. — О, мамка му. Беше Майк. Сам. Обърнах се да отговоря, когато изведнъж се сетих, че вече не съм Челси.

Изпаднах в паника и присвих очи, за да се направя на объркана. — На мен ли говорите? — попитах го аз.

— Извинявай много — каза той.

— За какво? — попитах аз, като се правех на озадачена.