Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Ед страдаше от угризения заради случая с Лили, затова когато му се обадих за Тъпа-Тъпа, той ми каза, че ще предостави и малка безплатна услуга. Не знаех какво означава това, но се надявах, че има предвид анален секс.

За да инсценирам случайна среща, заведох Тъпа-Тъпа на концерт на Бекстрийт Бойс — единственият начин да я измъкна от къщи. Няколко пъти през живота си съм мислила за самоубийство и този беше един от тях. При вида на тези петима души, които подскачаха по сцената, се замислих за толкова много неща, свързани с нашата цивилизация. Първо, къде им бяха инструментите? Второ, наистина ли сред публиката имаше жени, които се възбуждаха от гледката? За съжаление аз бях шаперон на една точно такава жена. Тъпа-Тъпа беше почти пред оргазъм. Но ако го получеше, едва ли щеше да разбере какво се случва.

Бях уредила Ед да дойде там и случайно да се сблъскаме с него. После той щеше да се представи за мениджър на Бекстрийт Бойс и да намекне, че може да ни заведе в гримьорната им. Тази вечер той изглеждаше наистина добре и Тъпа-Тъпа дори го забеляза преди мен и ми го посочи като сладура, който седи на бара.

— О, боже господи, аз го познавам! Това е Ед. Виждали сме се няколко пъти! — казах аз. — Какво ли прави тук?

Развълнуваното изражение на лицето й ми беше достатъчно да разбера, че работата е опечена. Планът щеше да успее.

Отидохме при него и ги запознах:

— Тъпа-Тъпа, това е Ед. Ед, това е съквартирантката ми, Тъпа-Тъпа.

Ед й хвърли усмивка с току-що избелените си зъби и каза:

— Е, Тъпа-Тъпа, Челси никога не ми е казвала, че има съквартирантка, която е още по-сладка от нея. — Този човек си разбираше от работата.

— Наистина ли? О, боже, ти си тооолкова забавен.

Това беше стандартният й отговор към всеки, който й харесваше, независимо дали онова, което й казваше, беше забавно или не.

Оставих ги сами, за да се поогледам за новия си мъж, но след няколко минути започна да ми прилошава. Стомахът ми се бунтуваше и започна да ме избива студена пот. Облегнах се на стената, за да запазя равновесие, толкова ми се повдигаше, и се сетих. Ставаше ми лошо от Бекстрийт Бойс. Трябваше да се махна оттук. За щастие, това би допринесло за моя план. Не можех да повярвам, че не съм го измислила аз.

Върнах се вътре, намерих Тъпа-Тъпа и Ед и им обясних, че не се чувствам добре. Точно както подозирах, двамата седяха в едно сепаре и той я забавляваше с бог знае какви истории, а тя му ядеше от ръката. Попитах Ед дали има нещо против да откара Тъпа-Тъпа вкъщи, защото не съм в много добра форма.

За миг тя се поуплаши, но той я увери, че ще е в добри ръце и ще се държи като джентълмен. Изгледах Ед, за да съм сигурна, че не говори сериозно.

В мига, в който излязох навън и вече не чувах музиката, се почувствах много по-добре. Тази вечер приятелката ми Джен отиваше на някакво парти с мъжки модели, затова реших да й звънна. Тя не отговори по мобилния си телефон с „ало“, а направо каза: „Домъкни си задника тук веднага, ако знаеш за какво ти говоря“. Джен беше съквартирантка на Айвъри и постепенно я обикнах не по-малко от нея — главно защото, за разлика от Айвъри издържаше на пиене и не вярваше в дългосрочни връзки. Джен беше от този тип момичета, които не излизат много често, но когато излязат, имат сериозни намерения. Очертаваше се добър купон.

Пристигнах във „Фолкън“ малко след единайсет. Имаше предостатъчно време, за да направя някои запознанства за вечерта. Навсякъде беше пълно с модели. Неприятното беше, че имаше и някои жени модели. Добре. Предизвикателство.

Намерих Джен, заобиколена от три момчета, като всички се казваха Рос. Тя ми подхвърли един и двамата с Рос се настанихме на маса в дъното.

Поръчахме си за пиене и му разказах всичко за съквартирантката си и тайната мисия, а той каза, че е много смешно. Смееше се на всяка моя дума, което може да бъде много вбесяващо, но чак на сутринта.

Рос ми разказа колко мрази да е модел, колко напрегната е работата и тъй нататък. Зъбите му бяха толкова бели, че се зачудих с какви ли средства за избелване на зъбите разполагат моделите, които не се предлагат в нормалните магазини. Беше малко предсказуем, но съм виждала и по-лошо.

Реших, че той има потенциал в житейската игра, ако разиграе правилно картите си. Определено имаше потенциал в играта на вагината ми, но то кой ли няма?

Всички други Росове дойдоха на нашата маса, заедно с Джен и едно момиче модел, с което се беше сприятелила. Джен се сприятелява с всички. В този случай нямах възражения, защото щом момичето си отвори устата, Тъпа-Тъпа ми се видя като ядрен физик. Ето едно доказателство, че много хора наистина страдат от умствена недостатъчност. Тя непрекъснато се хилеше и разказваше за папагала си, който постоянно повтарял „аки“. Сякаш „аки“ е някаква много мръсна дума. Накрая всички престанаха да й обръщат внимание и тя сигурно заспа на масата.