Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Следобед се обадих да си взема час при д-р Люк. Първият свободен час беше след две седмици. Поради това че не работех, графикът ми беше съвсем свободен и от моя страна нямаше никакви пречки. А и не можех да се сетя за по-добър начин да прекарам следобеда.

Веднага си взех час за бикини восък при моята козметичка. Когато отидох, я попитах дали може да изпише с восъка специално съобщение за доктора. Нещо като: „Какво става, докторе?“ Тя ми каза, че лицевата повърхност на вагината ми не е достатъчно голяма за толкова много думи. Терминът „лицевата повърхност на вагината“ много ми хареса и нямах търпение да го използвам в някое изречение.

Съгласихме се да ми направи основна бразилска епилация — веднага след като глътнах един викодин. Не знам кой е измислил епилацията, но очевидно е същият човек, който е изобретил и викодина.

Най-после дойде вторник, когато беше моят час. Реших да облека бизнес костюм, за да създам илюзията, че съм човек с професия. Съвсем не ми дойде наум, че ще съм гола на стола.

Когато отидох в кабинета, бях нервна. Ами ако не харесаше вагината ми? Ами ако имах някаква странна вагина, която само щеше да го разсмее? Обикновено не се чувствам толкова несигурна, но много исках да ме хареса. Не можех да разочаровам Айвъри. Когато някой разчита на мен, наистина искам да се представя добре. Попълних необходимите формуляри и поех дълбоко дъх.

Когато ме повикаха, влязох в кабинета за прегледи и ми дадоха една от онези тънки роби, които не се затварят, а дъното им е с размерите на салфетка, така че като надигна задник, цепката ми да е с лице към вратата, когато д-р Люк влезе. Това не беше първото впечатление, което исках да направя. Затворих плътно робата и легнах.

Д-р Люк влезе. Беше по-стар, към четирийсет, и Айвъри беше права — много секси. Приличаше ми на дружелюбен Ричард Гиър. Излъчваше истинска топлота. Хвърли ми широка, неподправена усмивка, с което показа добри маниери на лекар. Надявах се, че това ще доведе и до добри маниери в спалнята.

Харесах го моментално. Айвъри би трябвало да стане любовен консултант. Лежах с кръстосани крака, повдигната на лакти. Все едно, че позирах за „Плейбой“.

— Вие сте ща…

— Наричайте ме Чести — искам да кажа Челси. — Усмихнах му се с най-хубавата си усмивка. Човек би си помислил, че сме на пикник.

— Добре, Челси, ти може да ме наричаш д-р Люк.

— О, благодаря ви! — И двамата се разсмяхме. Беше забавен.

— И от какво се оплакваш? — попита той.

— О, нищо конкретно, просто идвам за годишната си намазка.

— Тук на картона пише, че последната ти намазка е била преди два месеца.

— Наистина ли? — попитах аз. — Много чудно, бих могла да се закълна, че беше доста отдавна.

— Е, последният ти доктор ми изпрати резултатите от теста и там е датата на прегледа.

— Той всъщност не е съвсем наред… в главата, ако разбирате за какво говоря. Затова идвам при вас. Мисля, че лекарската му кариера е свършила.

— О, разбирам — каза д-р Люк. Нещата не вървяха добре. Защо беше целият този разпит?

— Е, хайде да почваме — каза той. — Защо не легнеш назад и не се отпуснеш. Само ще погледнем и ще видим дали всичко е наред.

Забелязах, че навсякъде по стените имаше снимки на яхти.

— Яхтсмен ли сте? — попитах аз, докато той пъхаше нещо студено във вагината ми.

— Да, винаги щом ми остане свободно време.

— Колко чудно! — казах аз. — И аз съм яхтсмен! — Ако на стената бях видяла снимки на хора, които се изяждат взаимно, щях да му кажа, че се увличам от канибализъм.

— Наистина ли? Често ли излизаш с яхта?

— При всяка възможност.

— Имаш ли си собствена лодка?

— Да. Всъщност в момента е на ремонт, съвсем малък бостънски китоловен кораб. — Дойде ми наум, че бостънският китоловен кораб не е яхта. Той попита каква е повредата, а аз изпаднах в паника и казах „спукана гума“.

— Искам да кажа… не е спукана гума, а маслен теч — допълних аз.

— Участваш ли в регати? — попита той, като надигна глава измежду краката ми.

— Не, но обичам да гледам. Винаги съм имала слабост към яхти.

Изобщо не знаех какво говоря. Не бях сигурна дали думите ми звучат смислено и трябваше да насоча разговора в друга посока, преди той да разбере, че най-близкото ми докосване до яхтите беше спускането ми по водната пързалка в увеселителния парк в Ню Джърси.

— Този уикенд в Каталина има регата — каза ми той.

— Да, трябваше да отида, но тъй като лодката ми е в корабостроителницата, май ще я пропусна. А така ми се ходеше.