Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Рори и Матю се впуснаха в разпален разговор за религията и живота на други планети. Тези две теми ми бяха толкова интересни, колкото и покупката на Луизиана през 1803 година, така че само си мълчах и чаках пролука в разговора.

Колкото повече пиеше и говореше Матю, толкова повече имах чувството, че в него определено има нещо сбъркано. Не можех да кажа какво точно. Поглеждах към д-р Люк, за да видя каква е реакцията му, но той почти не ми обръщаше внимание. Тревожех се, че може би не изглеждам достатъчно добре. Но знаех, че това е невъзможно. Сутринта бях ходила на козметична маска и на фризьор. В този момент би трябвало да съм Тарзан, за да не изглеждам добре. По време на един от разказите на Матю Рори се наведе към мен и прошепна: „Много е секси“. Мислех си точно обратното, но вместо това кимнах окуражително и казах:

— Знам, виж дали можеш да го хванеш насаме.

Но да го хване насаме се оказа невъзможно. Матю неспирно разказваше как понякога вижда умрелите си роднини, като по този начин не оставяше големи възможности да се опознаем по-добре с д-р Люк. Трябваше да разговарям с д-р Люк и да го омая, за да почне да ми обръща повече внимание, но той като че ли не изпитваше никакъв интерес.

Бяхме на третата бутилка „Вьов Клико“, когато Матю каза, че трябва „да пусне една вода“. Най-после имах възможност да се кача на сцената. Можех да изложа теорията си за джуджетата и как според мен между тях и Малката мечка има безспорна връзка. Не след дълго д-р Люк щеше да осъзнае, че в мен има и нещо повече, освен красиво лице.

— Отивам долу да донеса сирене и бисквити за всички — каза д-р Люк и тръгна. Две секунди по-късно Рори също стана.

— Отивам долу да правя секс с Матю — каза тя.

Почвах да усещам екстазито, но за разлика от останалата част от човечеството екстазито не ме прави похотлива. Е, може да искам да целуна някого, но не изпитвам внезапна и бясна потребност за секс. Много повече предпочитам да седна навън, да гледам звездите и да си мечтая какъв ли щеше да бъде животът ми, ако бях станала професионална волейболистка.

Казах на Рори, че не ме интересува какво ще прави, стига да ме остави на спокойствие, защото почвах да се чувствам наистина приятно. След около пет минути тя се върна, хвана ме за ръката и по лицето й се изписа блаженство.

— Летиш — казах й аз.

— Да, и не само аз. Ела с мен.

— Остави ме тук, върви, вземи си го — измърморих аз. Струваше ми се, че бих живяла щастливо, ако до края на живота си не видя друго човешко същество. Чувствах се изумително.

— Момчетата ни чакат — каза Рори.

— Къде? — попитах аз.

— Долу. Хайде, Челси!

— Добре.

Станах и тръгнах надолу с нея. Когато приближихме до спалнята, чух зад вратата един много познат звук — който беше последван от най-шокиращата гледка, когато Рори я отвори. Марто обладаваше д-р Люк. Обработваше го в кучешки стил, като натискаше главата му и го пляскаше по задника. Какво ставаше? Исках да изтичам и да запазя честта на д-р Люк, но той изглежда се забавляваше. Освен това бях малко стъписана. Никога не бях виждала в истинския живот двама мъже да правят секс. Рори само стоеше до мен с широка усмивка на лицето. Тя обичаше скандални ситуации.

Бях обзета от толкова много различни емоции, че замръзнах на място. Успях единствено да изкрещя:

— Спрете!

Матю и д-р Люк ме погледнаха едновременно с широки екстази усмивки на лицата и продължиха.

— Какво става тук? — попитах строго аз. Звучах като баща си.

Рори се наслаждаваше на всяка секунда от унизителното ми положение. Тя дори не понижи тон, за да каже:

— Оказва се, че и двамата са гейове.

— Не, той е негов партньор — казах аз.

— Да, Челси… не схващаш ли?

— О, мамка му. — Най-после разбрах за какъв вид партньор говореше д-р Люк. Не можех да повярвам. Бях прекалено надрусана, за да се справя със ситуацията. Казах на Рори, че трябва да стигнем с плуване до брега.

Изтичахме на палубата и попитахме Лори и Глен къде са спасителните жилетки. Рори ги попита кога ще стигнем до Каталина. Те отговориха, че ще сме там след двайсетина минути. Прекрасно. Нямаше проблем. Щяхме да си наемем стая в хотела и да се върнем с кораб утре.

Предложих на Рори да не си разваляме надрусването и да се позабавляваме въпреки всичко. Важното беше да не мисля за това, което се случваше в момента, и това, което бях видяла. Трябваше да се фокусирам върху позитивните неща — каквито и да са те. Рори взе още четири таблетки екстази и ги пъхна в чантата си.