Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Затова си взехме довиждане с момичетата и хукнахме към неговата квартира. Казах му, че искам да разгледам портретните му снимки.

Двайсет минути по-късно бях във въздуха и имах чувството, че ще ми се откачи дъното. Оказа се, че този човек не е толкова глупав. Наистина знаеше как да се държи с жени. Беше откачен, груб секс. Не можех да му се наситя. Подхвърляше ме насам-натам и ме приковаваше в една или друга поза. Кожата му беше мека, а гърбът му беше такъв, че имах желание никога да не го пускам. Мускулите на ръцете му бяха твърди и имаше красив, съвършен задник. Разбира се, бях видяла всичко това и когато беше на сцената, но сега изживявах фантазията на всяко момиче и всеки гей. Имаше меки устни. Действително хубави меки устни. Обичам мъжете.

В мъж, който знае как да се отнася с жените, има нещо наистина прекрасно. Помислих си, че може да е любов. Дори останах да спя при него. Знаех, че пак ще се върна тук. Много важно, че не може да смята. Този мъж беше нещо като пратеник на бога.

Двамата с Гръм започнахме да се виждаме редовно. Възприехме друг модел — прескачахме напълно формалности като питието в бара и отивахме направо в квартирата му. Всеки път сексът беше страхотен. Дори ми беше приятно да спя до него. Струваше ми се, че спя до носорог. Тялото му беше толкова грамадно, че се чувствах като миньон. Исках да се изфукам с него пред приятелките си, но предпочитах да си мълча. Разкъсвах се.

Обадих му се една неделя, докато се връщаше с колата от Вегас. Не ми се зарадва много. Усетих, че има нещо и че тази вечер няма да сме заедно. Каза ми, че е изтощен от пътуването и не знае дали ще му е приятно да му отида на гости. Какво? Много изморен? Разбирах, че нашето изпълнение, достойно за „Цирк дю Солей“, изисква известна физическа издръжливост, но мислех, че си заслужава усилието. После той изплю камъчето. Беше се запознал с друг и искаше да влезе в сериозна връзка.

— Момиче ли е? — попитах аз.

— Да — отговори той. — Ти наистина си прекрасна и си прекарвахме много хубаво, но според мен и двамата знаем, че това не е нещо, което ще продължи. Просто не виждам как бихме могли да имаме сериозна връзка.

О, боже мой. Не можех да повярвам, че Гръм иска да ме разкара. Не можех да повярвам, че някой, на когото дори не знам истинското име, иска да ме разкара. Престоят ми в рая беше свършил и един мъж, който си изкарваше хляба с разсъбличане, ми казваше, че не ставам за съпруга. Дали защото не бях достатъчно гъвкава? Достатъчно сериозна? Виждахме се поне два пъти седмично. Колко по-сериозна можеше да е връзката ни?

— На телефона ли си? — попита той.

— Да.

— Наистина съжалявам.

— Няма нищо. Разбирам — излъгах аз. — Има ли някакъв начин все пак да те видя тази вечер?

Мълчание.

— Довиждане, Челси. Желая ти всичко хубаво. — Той затвори. Е, напред и нагоре. Разбивали са ми сърцето и преди, но сега за пръв път чух как животинчето ми проплаква. Не знаете какво е тъга. Дни наред не искаше да излезе от къщи.

Ако малко момченце има малък пенис, няма нищо страшно. Но ако момченцето продължи да расте, а пенисът му — не, става много страшно. Ужасно ми е мъчно за мъже с малки пениси. Какво биха могли да направят? Предполагам, че биха могли да се подложат на уголемяване на пениса, но има ли хора, които наистина правят това? Надявам се.

Едно лято имах кратка свалка с едно лице с малък пенис. Единственото ми извинение беше, че той беше много забавна компания — а аз току-що бях навършила двайсет. По онова време не знаех, че няма нищо лошо да изоставиш някого в критичен момент. И определено не знаех, че е лошо да говориш с него за малкия му пенис.

— Между другото, нали ще ми кажеш, когато си вече вътре?

А и момчето беше след черния ми период, в който никога не срещнах пенис, по-малък от бебешка ръка. Мислех си, че може би това е цената, която трябва да платя на белия човек, защото съм предпочела черни мъже.

Прехвърляме се пет години по-късно в един клуб, който се казва „217“ в Санта Моника, и към малко екстази. „217“ е клуб за танци и за да отида в „217“ и да правя, каквото правят всички други, се налагаше да взимам наркотици. Обичам екстази в малки количества и после обичам да повторя пак след около час — пак в малки количества. Не обичам да предозирам. Може да кажете, че съм старомодна.

Всички бяхме в настроение за бурна нощ. Айвъри току-що се беше разделила с гаджето си, един архитект от Холандия. Айвъри не беше излизала с мъж без акцент, откакто бяхме завършили училище. Лидия се възстановяваше от ужасна раздяла с мъж, който я беше третирал като лайно почти две години. Гледах го в продължение на две години как излиза от кръчмата и не само сваля приятелките й, но и после й разказва какво е станало. Тя си мислеше, че той просто трябва да порасне. Човекът беше трийсет и пет годишен, което в Лос Анджелис е двайсет и пет, и по нищо не личеше, че ще се промени — нито сега, нито по-късно. Най-лошото нещо около него обаче беше неприятният му дъх.