Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

После те имат нахалството да обикалят магазините и сами да си избират подаръци . Искам да знам кой им е казал, че това е редно. След като сте похарчили един куп пари за уикенда по женски, за подаръци и често за самолет до другия край на страната, би карат да отидете и да търсите желаната вещ в някой магазин за домашни потреби. Накрая ви пращат благодарствена картичка и ви хвалят за добре измисления подарък. Като че ли не са си го избрали сами! Винаги искам да напомня на такива хора, че за да напишеш името им и да им изпратят салатиера, не се изисква никакво мислене.

Предпочитам да давам пари в брой. Когато се омъжвам, искам да бъде в „Банк ъф Америка“. И двата пъти. Аз съм еврейка. Щом става въпрос за пари, нека всичко да е чисто.

Но работата не свършва със сватбата. После искат да отидете на гости и да гледате видеото от церемонията. Сякаш имам голямо желание да се видя пияна, с лице, заровено в тортата.

Сватбата подлага на изпитание всяко добро приятелство. Щом веднъж се оженят, хората почват да си мислят, че вече са разбрали как е устроен светът. Те веднага решават, че всичките им неомъжени приятелки са тъжни и нещастни.

— О, защо не ни дойдеш на гости в петък? Поканили сме няколко души и ще играем салонни игри. Може да се запознаеш с някой приятен мъж.

Как ли не! Отговорът ми винаги е стандартен:

— Освен ако не играем на „Кой скри екстазито?“ едва ли ще успея да дойда. Имам други планове.

Не знаят ли омъжените жени, че последното нещо, което неомъжената им приятелка иска да прави в петък вечер, е да играе някоя тъпа игра със зарове? Предпочитам да си взема вана с мехурчета с баща ми.

И така, отидох на женското парти на Сара. С Лас Вегас сме в особени отношения. Досега никой не е разочаровал другия. „Олимпик Гардънс“ се слави като най-добрия стриптийз клуб във Вегас и то съвсем основателно. Осем приятелки отидохме там още първата вечер и никога няма да забравя израженията на всички, когато видяхме нашия мъж. Обявиха името му — ГРЪМ — и си помислих: „Гръм! Прекрасно“.

ГРЪМ беше красавец. Той не беше от типа, показван на средните страници на списание „Плейгърл“ с дълга коса и папионка, който би се изправил срещу Фабио в състезание като „Кой е по-вулгарен“. Този мъж беше красив като Дилън Макдърмът, със задник, който би могъл да се използва за етажерка — определено най-красивото тяло, което някоя от нас беше виждала.

На всички момичета им потекоха лигите и започнаха да се записват за лични танци с него на сцената. Бързо стана ясно какво трябва да се направи. Трябваше да танцувам с него от името на целия отбор.

Никога не съм виждала всичките си приятелки да се побъркват по един и същ мъж. Повечето си имаха гаджета, а две вече бяха омъжени. Всяка от нас беше потънала в личната си фантазия какво може да се направи с такова тяло и знаех, че на мен се пада задачата да осъществя фантазията на практика. С крайчеца на окото си видях, че Лидия и Айвъри започват да се облизват, и ги предупредих да се оттеглят.

— Той е мой.

Като се изключат те двете, нямах голяма конкуренция, освен всяко второ момиче в клуба. Е, и те можеха да го имат — аз го исках само за малко. Една приятелка ми купи танц с него и ме извикаха на сцената. Трябва да ви кажа, че не съм голям фен на стриптийз клубовете. Обичам да има малко загадъчност и личното ми убеждение беше, че мъжете изглеждат по-добре облечени. Грешах. Получих танца си — и задника му в лицето си — но успях да запазя спокойствие. Той имаше най-прелестното лице, което съм виждала. Сладки бебешко сини очи, тъмна коса и най-чаровната усмивка във Вегас.

Докато танцуваше около мен на сцената, ме попита къде живея и му отговорих в Лос Анджелис. Той каза, че също живее там и идва тук на работа през уикенда. Нищо особено — стриптийзьор, който живее на едно място и работи на друго. На това му викам да си посветен на занаята. Дадох му телефона си и се сбогувахме. Свърших си работата.

Момичетата ме накараха да им обещая, че ще изляза с него.

— Да изляза с него? Няма никъде да излизат. Ще отида при него и ще го имам.

Веднага започнах да се чудя колко ли трябва да отслабна, за да бъда приемлива за стриптийзьор. Той през цялото време виждаше само колежки с перфектни тела. Може би трябваше просто да подобря тонуса си. Такива мисли ми се въртяха в главата през следващите няколко минути, докато намерих лимузината и после минибара.

Гръм ми се обади следващата седмица. Направи опит да ми каже истинското си име, но бързо го прекъснах: