Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Не исках да изглеждам изплашена, затова се съгласих.

— Много обичам да удрям мъже — казах му аз. Не можех да разбера дали е откачен или само глупав. Реших, че не отговаря на профила на сериен убиец — беше прекалено общителен.

Нямаше да спя с този идиот. Никой не би трябвало да спи с такъв човек.

Той се приближи към канапето и седна до мен от страната, където нямаше храна.

— Обичам целувки — прошепна той и се наведе към мен.

Отблъснах го с ръка. Би трябвало да го отблъсна със сандвича. Мъчех се да си спомня дали в колата имам фотоапарат. Ако му направех снимки, щях да се забавлявам с години, но това означаваше да остана още известно време с него.

— Чакай — казах му аз с най-прелъстителния си глас. — В колата имам нещо, от което според мен ще полудееш от кеф.

Той се развълнува.

— Какво е? — попита той.

— О, нещо, което наистина ще ти хареса.

— Откъде знаеш, че аз го нямам? — изгука той.

— О, повярвай ми, точно това нямаш.

— Добре, секси, хайде отиди и го донеси на татко.

Ставаше все по-хубаво. Зарадвах се, че говори за себе си като за мой татко. Татко ми наистина много би се зарадвал от това.

Събрах си багажа, включително остатъка от сандвича и плика с доритос. Той ме попита защо си взимам храната, а аз отговорих, че това е част от изненадата.

Малко преди да стана от канапето, се обърнах и му залепих един шамар. Не можех да пропусна възможността да ударя този човек. Ноздрите му се разшириха и той се усмихна толкова широко, че се изплаших да не му се разцепи главата. Ударих му още един шамар за довиждане.

Започнах да се измъквам назад към вратата, без да го изпускам от поглед, излязох и отидох до колата си. Качих се, запалих двигателя и се обърнах точно навреме, за да го видя застанал чисто гол на вратата, в пълна екипировка, с поклащащ се пенис.

Отворих прозореца и му махнах с ръка за довиждане. Той също ми махна, но после спря и придоби озадачен вид.

Ако вярвах в теорията за „падане до дъното“, бих си казала, че в момента съм именно там. Но работата е там, че не вярвам. Дъното е за страхливци, аз съм падала до дъното десетки пъти. Я стига — веднъж се събудих в леглото с козел. Човек не бива да се предава!

Тръгнах с този човек единствено за да отмъстя на гаджето си и в крайна сметка останах разочарована от себе си. Този мъж съвсем ясно не беше нито за мен, нито за което и да е друго човешко същество. И понякога да се потопиш в бурята от емоции, вместо да се мъчиш да ги заглушиш, ти помага да се освободиш по-бързо от болката. Дори да преживяваш трудни времена и ужасно да те боли сърцето, важното е да насочиш гнева си не към друг човек, а към вибратора.

Бяхме с Лидия в едно барче, наречено „Елдорадо“, в Брентуд. Сред нещата, заради които толкова много харесвам Лидия, е, че е толкова лесна. От момента, в който допре чаша евтино шардоне до инжектираните си с колаген устни, остават само минути преди да легне по гръб. Двете сме страхотен отбор.

Това е и момичето, което веднъж поиска да си говорим и сподели, че се е записала в един клуб, който се казваше „Анонимни сексманиаци“, а щом започнах да се смея, ми каза:

— Челси, това е много сериозно. Става въпрос, че съм пристрастена към секс с непознати.

— Което не означава ли, че просто си курва? — попитах я аз.

Тя отиде на няколко събирания на клуба и после се отказа, след като осъзна, че промискуитетът, независимо от какъв вид е, няма да бъде излекуван от други петдесет души, всеки от които иска да прави секс с нея.

В „Елдорадо“ попаднахме на две сладки момчета, с които се бяхме запознали преди два-три месеца, когато Лидия отведе вкъщи техен приятел. Тя и това момче повече не си размениха нито дума — истинска свалка за една нощ. Очевидно Лидия не можа да осъществи мечтата си за групов секс с цял футболен отбор, затова искаше поне да работи с една и съща група момчета. После, ако някой записваше на видео тези епизоди, би могъл да ги монтира така, че да изглеждат като истински групов секс на живо. Виждате ли? Мечтите понякога се сбъдват.

Нещо по-важно, приятелят им Гавин беше сладур. Беше красив. Имаше лице, за което никой не можеше да каже: „Уф!“ Беше висок 1.78, слаб, но мускулест, с черна коса и ясни сини очи. Беше сладък като Рики Мартин, но нямаше пружинираща походка. Беше малко надменен и го приех като предизвикателство.

Тъй като не бях правила секс с никой от познатите им (или поне те не знаеха за никой), ме разглеждаха като сладкото, наивно „добро момиче“. Постарах се да изиграя новата си роля убедително. Разказах им за частното девическо училище, в което никога не съм ходила, за Корпуса на мира в Гватемала, където бях научила толкова много, и как ако изиграя добре картите си, един ден може да оглавя Американския Червен кръст. Представлението ми трогна публиката. По едно време Гавин ме попита дали съм християнка. Кимнах благочестиво и му казах, че макар да не съм съгласна с Исус за абсолютно всичко (като например да не се прави секс още първата вечер), вярвам, че трябва да живееш морално и да си добър към другите.