Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Казваше се Ерик и беше от Кливланд. Исках да му викам „късче самородно злато“, но реших да почакам, докато се опознаем по-добре. Беше дошъл в Мексико да купонясва една година, след като беше завършил училище за погребални агенти. Мислеше си, че бъдещето му ще е доста мрачно и искаше преди това да се позабавлява, колкото може.

Приказвахме си и танцувахме и в един момент се опитах да го вдигна на ръце, но макар и малък, беше много тежък. Майка му също била джудже, но баща му имал нормален ръст. Сигурно си е падал по малки хора, тъй като преди майка му бил женен за друго джудже. Тя му изневерила с някакъв мъж с нейните размери, затова той продължил нататък по пътя си. Реших, че баща му трябва да е прекрасен човек. Толкова непредубеден и толкова свободомислещ, след като си пада по малки хора.

Главата ми почна да се замайва от слънчевото изгаряне в комбинация с четиринайсетата ми маргарита. Потънах в дълбока мъгла и възстанових пълните 90 процента от умствения си капацитет чак рано на другата сутрин.

Първото нещо, което видях, бяха две крачета, които пробягаха по плочките към банята. Изпаднах в пълно объркване. Отначало си помислих: „О, прекрасно, имам си бебе“. После пъхнах ръка под завивката. Бельото ми беше на мен. Знаех, че не можеш да имаш бебе, ако бельото ти все още е на теб.

В следващия момент чух как някой скача от тоалетната дъска и се приземява на пода. „Пфу, колко студени са плочките“ — каза той, а гласът му звучеше, сякаш беше вдишал цяла бутилка хелий. Това пискливо гласче ми дойде много. Започнах да си припомням всичко и споменът не беше приятен. Виеше ми се свят и не бях в добро настроение. Не знаех дали нещата щяха да стигнат до насилие, но знаех едно: трябваше да разкарам Ерик. Първо обаче исках да знам дали бях преспала с джудже и то да знам веднага.

После видях друго. Пенисът му беше с размерите на боа удушвач. Не можех да повярвам на очите си. Челюстта ми увисна и го гледах почти минута, изпълнена с наистина дълбок ужас.

— Правихме ли секс? — попитах аз.

— Може, ако искаш — отговори веднага Ерик.

Вагината ми незабавно се затвори като мида. Уплаших се както за себе си, така и за моето малко животинче. Оставаше единствено надеждата, че двете ще се измъкнем живи и здрави от тази ситуация.

— Снощи беше много пияна — каза той снизходително. Оле, казах си аз, на този нищо не му убягва.

— Слушай, Коломбо, правихме ли секс или не правихме? — попитах аз.

— Е, зависи какво имаш предвид под секс — отговори той. Почваше все повече да ми лази по нервите. Без текила вече не ми се виждаше толкова сладък и сега ми приличаше на гърне. Дали можех да се справя с него? Бях ли достатъчно силна да се бия с мъжко джудже?

Като видя, че съм ядосана, той побърза да каже:

— Не, доставих ти малко удоволствие и после ти заспа.

Слава богу, че съществува алкохол. Само като си помисля, че наистина бих могла да пъхна това нещо в моето уплашено малко момиченце.

После чух, че сестрите ми влизат в стаята.

Сестрите ми са много интересна двойка. Едната прие мормонската вяра. Другата е нормална.

Двете с мормонката Слоун през по-голямата част от живота си сме в много бурни отношения. Тя изглежда си мисли, че с раждането си съм й откраднала идеята. Слоун е пет години по-голяма от мен и си беше присвоила трона на най-малкото дете без никаква конкуренция. Според нейната версия след появата ми на бял свят — тя изпаднала в дълбока емоционална криза, не можела да се изявява и да получава вниманието, с което била свикнала. Все още страдайки от синдрома на средното дете, на двайсетгодишна възраст сестра ми реши да изпъкне сред другите членове на семейството, като приеме мормонската вяра. Тя беше убедена, че това е начин да изгради собствената си самоличност. Планът й беше успешен, макар че сега придоби самоличност на откачалка. След като навърших двайсет, бавно започнахме да се сближаваме, но Слоун винаги търсеше някакви недостатъци в другите и ако разбереше, че съм спала с джудже, отношенията ни щяха силно да пострадат. Сидни, най-голямата ми сестра, винаги беше моя втора майка. През цялото ми детство Сидни ме взимаше от еврейското училище, когато родителите ми ме забравяха, и пак тя искаше да запише телефоните на приятелките ми, когато оставах да спя при тях. Майка ми беше прекалено спокойна за родител. До десетгодишна възраст, ако й кажех, че през уикенда отивам на автостоп в Хималаите, тя би ми пожелала приятно прекарване и непременно да й се обадя, като се върна.