Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Предполагам, че се опитвам да кажа следното: ако толкова много искаш да имаш нещо, трябва да го придобиеш.

Ето какво си спомням. Отидох на някакъв купон в Кабо Сан Лукас в Мексико. Живеех в Калифорния повече от година, с Айвъри, и трябваше да посрещна сестрите си, които идваха на почивка, но щяха да пристигнат на следващата вечер. Представата ми за хубаво прекарване е да се разполагам сама в хотелската стая.

Отидох на басейна и се запознах с една двойка. Казаха ми, че ще ходят на някакъв купон по случай 5 май — националния празник на Мексико — с много коктейли маргарита. Това ми се стори прекрасна идея и реших да придружа новите си приятели.

Обикновено двойките, които се държат най-дружелюбно, имат най-големи проблеми помежду си. Логично е, ако се замислите. Тъй като заедно са толкова нещастни, всеки друг естествено им харесва.

Когато не ми задаваха въпроси за еврейския ми баща и нееврейската ми майка, те през цялото време се ругаеха взаимно. Двамата се караха постоянно, което не ми пречеше. Много по-хубаво, отколкото да гледаш двойка, която само се натиска и си разменя телешки погледи. Една моя съквартирантка имаше гадже и двамата не правеха нищо друго, освен да се гледат влюбено. Той беше много емоционален, постоянно говореше за чувствата си и дълбоката си любов към нея. Малко оставаше да получи първата си менструация. Пишеше и поезия за нея. Лично аз съм убедена, че ако един мъж пише стихотворения, значи има какво да крие. Като например космат гръб или само един тестис. Не казвам, че да имаш само един тестис е нещо лошо. Поне аз не познавам жени, които умират от желание да вземат в ръце комплект тестиси. Така, както аз виждам нещата, колкото по-малко тестиси, толкова по-добре.

Все едно, тази двойка не беше от типа, който си разменя влюбени погледи. Ако сложиш салфетка между двамата, щяха да намерят начин да се скарат за нея. И така, те се караха по цял ден, а аз се печах на слънце и успях ужасно да изгоря. Майка ми току-що ми беше пратила един от онези пътни несесери, където слагаш шампоана и кремовете в малки шишенца без етикет, за да не пътуваш с големи шишета, които могат да се разлеят. Това, което си мислех, че е крем за слънце, се оказа крем за пети. Чудех се защо мирише толкова гадно. Майка ми беше прекарала цялото ми детство в следобедни дремки, докато аз с часове я чаках да ме прибере от мола или от еврейското училище, и ето че сега — когато съм на двайсет — изведнъж беше проявила желание да ми приготви багажа.

Не ми беше за пръв път да изглеждам като задник. Но сега за пръв път съвсем непознати хора ме сочеха и казваха: „Гледай какъв задник!“ Реших, че ако се облека в бяло за купона, ще постигна добър контраст с моя тен на мехури и това ще е прекрасен начин да привлека вниманието, което заслужавах.

Купонът беше фантастичен. Беше на пет минути от нашия хотел в плажното имение на някакъв милионер. Всички танцуваха салса край басейна, а вълните се разбиваха на брега. На балконите жени показваха кючек. Имаше ледени скулптури с формата на коктейл маргарита, които бяха направени от истински коктейли маргарита и всички бавно се разсъбличаха. Хората бяха невероятно дружелюбни и изпитвах леко подозрение, че може би тук е намесен и някакъв вид екстази, но аз самата се въздържах, защото не познавах никого и освен това имам лично правило да не експериментирам с наркотици, когато съм изгоряла толкова жестоко от слънцето. От друга страна, алкохолът винаги е разрешен.

После го видях. Моето джудженце — със сомбреро, пълно с чипс и салса! Беше най-божественото нещо, което съм виждала. И отгоре на всичко беше голо до кръста — носеше престилка и бели панталони. Имах чувството, че съм умряла и съм попаднала в рая.

Прекарахме заедно цялата вечер. Аз непрестанно го прегръщах. Беше едно от най-забавните джуджета, които познавах. Всъщност беше единственото джудже, което познавах — ако не се брои интернет. Имаше сладки малки ръчички и тънко гласче. Имаше формата на съвършено правилно кълбо. През цялото време ми разказваше расистки вицове и не можех да му се наситя. В един момент се наложи да го отблъсна, защото трябваше да си поема дъх. Стомахът ме заболя. То се смееше и ме пляскаше по гърдите, при което оставяше по цялото ми тяло отпечатъци като от лапи на кученце. После започна да лае. Обичам мъже, които не се взимат прекалено сериозно. Беше и голям хитрушко. Даваше ми чашка след чашка текила и ставаше все по-висок и по-висок и по-висок.