Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Искаш ли да пропуснем филма? — попитах го аз.

— Разбира се, ако ти искаш — отговори той.

— Родителите ми са извън града. Можем да отидем вкъщи и да си поприказваме.

— Можем — отговори той.

Джером караше след мен по пътя за вкъщи и паркира на улицата. Като повечето хора, които ми идват за пръв път на гости, той ме попита защо в двора има толкова много коли и му обясних, че баща ми страда от този лош навик по отношение на колите и не може да продаде нито една от бричките, паркирани на двора. Казах му, че стига да иска, бих могла да му уредя да вземе много евтино един буик комби модел 1985 без двигател.

— Значи никоя от тези коли не е в движение?

— Една-две са в движение — казах аз — Но все едно, кой би искал да движи нанякъде с такава кола?

Лицето му придоби същото намръщено изражение, с което съседът ни всеки път се обажда в полицията, за да се оплаче, че баща ми държи в двора прекалено много коли.

— Боже! — възкликна Джером.

Влязохме и отидохме право в хола. Пуснах телевизора и си налях една водка „Грей Гус“ с портокалов сок. Той, разбира се, не искаше нищо алкохолно, затова му дадох кола.

Имах чувството, че сме на детски рожден ден. Как щеше да се опита да ме награби, без да е пил алкохол? Аз бих могла лесно да го награбя, но не бях сигурна дали ме харесва толкова много, колкото аз харесвах тялото му.

Беше само девет часът, затова включихме телевизора и почнахме да гледаме „Най-смешните домашни видеоклипове“. Изкушавах се да пусна порното, което бях откраднала от брат си, но не исках Джером да си помисли, че съм напълно покварена. Брат ми учеше в колеж за готвачи и беше оставил вкъщи над петдесет порнофилми, които се мъчеше да крие в шкафа за чаршафи. От време на време се обаждаше по телефона и молеше майка ми да му прати някое видео. Кутиите им се бяха изгубили и човек можеше да разбере, че са порно, само по заглавията. Веднъж майка ми ме попита дали съм гледала „Кристен оправя Кентъки“ и й казах: „Да, това е разказ за едно момиче, което се разкъсва между двама мъже. В буквалния смисъл“. Майка ми отговори: „Брат ти сигурно наистина обича този филм, щом иска да му го изпратя“.

Двамата с Джером започнахме да се местим все по-близо един към друг. Той потъркваше крака ми, а аз положих глава в скута му и го погледнах.

— Ти си божествен — казах му аз. Той се засмя и ме целуна. Най-после почнахме да се натискаме. Той имаше най-меките устни на света и ухаеше на „Дракар“. Луда съм по „Дракар“. Обвих врата му с ръце и се притиснах към огромната му физика на футболист. Където и да го докоснех, усещах нов мускул. Пъхнах ръцете си под ризата му и намерих най-твърдите шест плочки, които съм срещала. Това момче беше в невероятна форма и кожата му беше тооолкова мека.

Бях толкова възбудена, че едва се контролирах. Но се налагаше да запазя спокойствие и да не забравям да си гълтам корема. Исках да си мисли, че физически съм му равностойна, затова заех позата, в която тялото ми изглежда най-добре — хоризонтално.

Той се намести върху мен и направи няколко движения „на сухо“, при което усетих нещо, което не можеше да бъде друго, освен трети крак. Поразмърдах се под него, за да се уверя, че е така.

— Това пенисът ти ли е? — ахнах аз.

Той се захили и продължи да ме целува.

— Сериозно — казах аз. — Това пенисът ти ли е?

Той спря да ме целува, вдигна глава и ме погледна строго.

— Да, това е пенисът ми.

— Е, явява се голям проблем — казах аз. Той продължи да ме гледа безмълвно.

— Съжалявам — казах му аз. — Пенисът ти е прекалено голям.

Имах една приятелка, която веднъж по време на секс се беше разплакала и сега знаех защо.

Той стана от мен.

— Пак може да се натискаме — успокоих го аз. — Само не може да правим секс.

— А ти откъде знаеш, че изобщо искам да правя секс с теб? — каза сърдито той.

Искаше ми се да му отговоря, че това е съвсем очевидно, ако се съди по бомбата с часовников механизъм, която нарастваше в панталона му.

— Добре, добре, само не се обиждай — казах аз. — Но ако случайно искаш, да знаеш, че не мога.

За да събера това нещо в мен, би трябвало да съм с размерите на тунела „Линкълн“.

— Е, няма да си първата — каза той, признавайки поражението си. Очевидно му се беше случвало и преди.

— Наистина ли? Съжалявам, но си много голям. Това нещо е като космическата совалка — казах му аз. Изглеждаше съсипан и ми стана мъчно за него. — Може да отидем в моята стая и да правим други неща.

Под други неща имах предвид да спим, защото се страхувах, че ако това нещо излезе от калъфа си, може да ме нападне.