Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Запознах се с първото си черно гадже в местния колеж. Тайрън и аз седяхме един от друг в часовете по руска история. Преподавателят беше руснак със силен акцент, който говореше повече за детството си, отколкото за историята на Русия. На изпитите ни задаваше въпроси за личния си живот — в кой град е роден и на колко години се е научил да кара велосипед без помощни колела. Двамата с Тайрън се подигравахме на абсурдното важничене на професор Берегова, но според всички други неговият метод на преподаване беше съвсем нормален.

— Това не може да се случи в истински колеж — каза ми Тайрън един ден след лекцията. — Защо никой друг в класа не го намира за странно?

— Така е — отговорих й. — А уж този колеж е сред десетте най-добри в страната.

Когато заведох Тайрън вкъщи на вечеря, баща ми полагаше всички усилия да се държи така, сякаш изобщо не му пука, но непрестанно го следеше под око. Когато се държахме за ръце, баща ми леко потръпваше и се обръщаше на другата страна, фантазирах си дали да не поканя Тайрън да спи у нас, като знаех, че баща ми няма да възрази пред него. Ако беше някое бяло гадже, той щеше да ми забрани пред всички, но в безкрайното си желание да се прави на далтонист, знаех, че не само ще му позволи да преспи вкъщи, но и вероятно ще му предложи собствената си пижама. Единствените теми, за които баща ми беше в състояние да разговаря с Тайрън, бяха футбол, баскетбол и робството.

С Тайрън се разделихме след няколко месеца, когато той се премести в по-добър колеж някъде в Мичиган. Когато казах на баща ми, че се е прехвърлил другаде, той се престори на разочарован:

— Много лошо, мила. Той беше добро момче. Не беше прекалено тъмен, почти можеше да мине за колумбиец.

— Защо ще иска да минава за колумбиец, татко? — попитах аз.

— Слушай, не почвай пак с тези расистки приказки, а? Според мен шварцерите притежават много смелост; аз обичам черните. Май кучетата не ги харесват, но аз нямам проблем. Я виж Опра!

— Това е много мило, татко. Много хубаво си служиш с думите. Трябва да помислиш дали да не се кандидатираш на следващите избори.

— Да, и право да ти кажа, идеята не е лоша. Ти не си първият човек, който ми го казва, мила. А сигурно няма да си и последният.

Тайрън беше първият черен мъж, с когото правих секс, и бях преизпълнена с желание да се впусна по-нататък на тази арена. Затова през двата месеца, които трябваше да запълня, преди с Айвъри да заминем за Калифорния, Започнах да си чатя онлайн с Джером, с когото се запознах на сайта chocolatesingles.com. Тъй като и той живееше при родителите си, трябваше да почакам, докато моите заминат някъде, преди да можем да направим първото си рандеву. Всичките ми братя и сестри се бяха изнесли и аз бях единственото дете, останало вкъщи. Двамата с Джером си разменихме снимки и при условие, че приличаше поне малко на снимката си, знаех, че ще правим секс.

Споразумяхме се за вечеря и кино, което предложих главно за да не покажа прекалено ясно огромното си желание да правя секс с още един черен мъж.

Според плана трябваше да се срещнем в един ресторант недалеч от къщата на родителите ми в шест часа. За нещастие по-рано същия ден бях направила доста грозно изпълнение с косата си. Получих вдъхновение да подстрижа само къдриците и резултатът от това действие съвсем не беше положителен. С една дума, приличах на човек, който се е сражавал с ножицата и е загубил битката. Успях да овладея къдриците си, като си сложих барета и я нахлупих почти до очите си. При тези обстоятелства никой не може да изглежда добре, но ако се погледне от положителната страна, бях опънала косата си толкова силно назад под баретата, че имах много по-буден вид, отколкото обикновено.

Когато пристигнах, Джером вече беше седнал на масата. Беше висок метър и осемдесет и пет, беше много сладък и имаше тяло, за което бях готова да умра. Беше на двайсет и пет, косата му беше остригана съвсем ниско, имаше светлокафяви очи и голяма щастлива усмивка. Изглеждаше десет пъти по-добре, отколкото на снимката си.

— Джером? — попитах аз невинно, сякаш той не беше единственият черен човек в целия ресторант.

— Здравей — каза той, стана и ме целуна по бузата. Не бях усещала по-мека кожа от неговата и беше точно с цвета на фъстъченото масло „Рийз“. Не можех да повярвам колко е красив. Ако това момче не живееше при родителите си, никога нямаше да падне в лапите ми. Той погледна няколко пъти към баретата ми и усетих, че се изчервявам. Очевидно се чудеше защо съм я нахлупила толкова ниско на челото си.