Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Той каза, че ще ми мине и на сутринта може би ще се чувствам по-добре.

— Може би — казах аз, — но ти няма да си тук, за да разбереш.

За съжаление се наложи да разваля купона на Айвъри, за да откара моето момче вкъщи. Тя не остана много доволна, но се оказа, че и нейният мъж страда от липса на косми. Само че на главата. Докато се мятали по леглото, тупето му излетяло и се приземило на машата, която държим включена може би през цялото лято. Айвъри харесваше по-стари мъже, но не толкова стари, че да нямат коса. Очевидно този мъж наистина беше ощетен от съдбата, що се отнася до външността. Така и не разбрахме дали съдбата го е ощетила и в други отношения.

По-нататък същото лято започнах да се виждам с едно момче, което се казваше Костенурка. Беше ми писано това да се превърне в повтарящ се мотив — да излизам с мъже с прякори на животни. После имаше един, който се казваше Пиле, и поради кратък двуседмичен период на разсеяност — друго момче, на което викаха Петльо. Пилето беше получил това име, защото тичаше по-бързо от всички, а Петльо — защото всяка сутрин ставаше призори. Излишно е да казвам, че бройката ми с Петльо не продължи след първото ни преспиване. Пилето и Петльо нямаха роднинска връзка.

Харесвах Костенурката. Запознах се с него, когато спрях на бензиностанцията, където работеше. Имаше само една тоалетна и докато стоях наведена над чинията с бикини, смъкнати до глезените, и покривах дъската с тоалетна хартия, вратата рязко се отвори.

— О-о! Извинявам се — веднага каза той и затвори вратата.

Когато излязох, той ме чакаше отвън със смутено изражение.

— Не ме видя от най-добрия ми ъгъл — казах му аз.

И двамата се изчервихме от смущение и започнахме да се смеем до припадък. Толкова, че се наложи пак да вляза в тоалетната.

— Остави ли ми малко тоалетна хартия? — попита той, когато излязох от тоалетната за втори път.

— Да, на дъската остана малко.

Двамата с Костенурката се разбирахме прекрасно. Той беше от този тип бачкери алкохолици, с които можеш да направиш наистина солиден запой. Костенурката беше по-релаксиран от Далай Лама. Той беше идеалният човек за лятна свалка: сладко момче от острова на флиртовете, което няма да ти липсва наесен. През лятото работеше на бензиностанцията, където поправяше велосипеди и определено не беше студент. Речникът му превъзхождаше само този на шестгодишния ми племенник.

Костенурката имаше един чичо на име Марти, по когото Айвъри веднага си падна. Той беше собственик на бензиностанцията, а Айвъри обожаваше миризмата на бензин.

Така че представете си как ние, две еврейски момичета от добри семейства от Джърси, висим на бензиностанцията, където работеха нашите възлюбени. Родителите ни щяха да са толкова горди с нас. В продължение на цял месец се отбивахме там на връщане от плажа, надувахме раменките на Айвъри на компресора и гледахме как нашите мъже поправят коли. Съвсем в стил Джоуи Бутафуоко — онзи автотенекеджия, чието невръстно гадже застреля жена му, ако помните случая. Седяхме там, отпивахме от бутилките си алкохолна лимонада „Майк“ и чакахме момчетата да свършат работа, за да се насочим към някой бар, който приемаше фалшиви документи за самоличност. Всяка от нас си имаше любим чифт отрязани джинси „Ливайс“, които носехме смъкнати на ханша и съдрани отстрани. Понякога слагахме ризи, но ако бяхме пропуснали да ядем през деня, пропускахме и ризите и стояхме по горнищата на банските.

— Това е нещо като най-хубавото време в живота ни — каза ми Айвъри един ден, докато гледахме как нашите мъже работят, а аз току-що бях напълнила резервоара на един клиент.

— Да — усмихнах се аз и си запалих едно червено марлборо.

— От това по-хубаво, здраве му кажи.

Една вечер бяхме в бар с много пръснати дървени стърготини по пода и между Марти и Айвъри избухна голям скандал. Той й направи забележка да не пие повече и тя се развика: „О, значи сега съм и алкохоличка, така ли?“ Марти обикновено беше много тих човек, но сигурно той и черният му дроб вече не издържаха. Четиримата излизахме заедно вече цял месец, всяка вечер.

Тъй като съм лоялна приятелка, реших да си тръгна заедно с нея. За съжаление се спънах, паднах на пода и в задника ми, точно под дясната буза, се заби треска. Падам често, но като се изключи това, умея да се владея доста добре, когато съм пила. Айвъри е от онези момичета, които се напиват и веднага започват да завалят думите. Имам много такива приятелки и сигурно заради тях изглежда, че аз мога да „нося“ повече.