Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

— Недей! Не отивай там! — изкрещях аз, но когато тръгнах след нея, за да се помъча да я издърпам обратно долу, тя вече беше излязла.

Заключих в момента, в който чух втория шамар, но този изглежда беше по лицето. Слушах как почва да циври. Това дълбоко ме разстрои. Исках тя да бъде силна като гладиатор, този тип момиче, който си представях, че ще стана на тринайсет години. Вдигач на тежести с непоколебим дух и дизайнерски дрехи. Но тя беше страхливка и не можех да тръгна след нея.

Стана ясно, че единственият начин да се измъкна от това положение е да не давам никаква възможност за победа на баща ми. Вместо да бягам, нямаше да изляза от мазето. Дори да ме моли. Щях да му кажа колко отвратително е това, което видях, и как вече ме е страх да изляза в истинския свят, без да съм придружена от психиатър. Щях да настоявам два-три пъти седмично да ходя на психотерапевт и освен това сеансите да бъдат по време на училищните часове. Щях да поискам изцяло нов гардероб и да ми позволят да се преместя в тяхната спалня, а те да вземат моята стая. Щях да ги накарам да ме молят за прошка, като ги заплашвам със съдебно преследване: неизпълнение на родителските задължения, въвличане на малолетен в сексуални дейности, въвличане на малолетен в порнография, списъкът щеше да продължава безкрайно. Виждах Непримирими Различия между нас. Не бях глупава.

Баща ми почука на вратата за последен път тази вечер.

— Готова ли си да излезеш и да си получиш шамара?

— Искам да дойде мама — казах аз. От другата страна на вратата не се чу отговор. Чудех се какъв вкус има сандвичът на Слоун при разкървавената й устна. Чудех се дали децата на съседите някога са влизали в стаята на родителите си, когато те правят секс. Беше важно да си мисля за нещо друго, затова реших да изпера. Може би когато майка ми дойдеше тук и видеше, че съм изпрала всичко, щеше да каже на баща ми и той да стигне до заключението, че в крайна сметка не съм толкова лошо дете. Хвърлих един поглед към пералната машина с всичките й копчета и ръкохватки и реших, че много по-добре е да поспя.

Събудих се някъде около полунощ, когато усетих, че нещо пълзи по крака ми. Скочих и изтичах на площадката на стълбите. Отворих бавно вратата. Всички светлини бяха изгасени. Нямаше никой. Отидох право в леглото си и заспах.

В седем часа баща ми влезе в стаята ми да ме събуди.

— Време е да ставаш, мило дете — каза той и си излезе.

Изпаднах във възторг. Слоун трябваше да ме послуша още отначало! Облякох се за училище, изядох купичка овесени ядки „Лъки Чармс“, за да отпразнувам личната си победа и си измих зъбите.

Баща ми каза, че ще загрява колата навън. Човек никога не знае коя кола ще загрява, защото пред къщата има десетина. Баща ми се има за търговец на стари коли, но доколкото аз разбирам нещата, „търговията“ означава да купиш нещо и после да го продадеш. Понякога тези коли стояха пред къщата ни с години и повечето сутрини се налагаше баща ми да слага кабели на една или друга кола, за да я запали и да ни откара в училище. Колите бяха една от друга по-срамни и нито една не беше произведена през десетилетието, в което живеехме.

Излязох навън и скочих в колата, която пушеше — беше плимът в зелен електрик до еди-кой си модел с винилов интериор. Чувствах се толкова приповдигната от победата си, че реших да му направя комплимент за колата.

— Много ми харесва цвета, татко.

Твърдият ми, но вече пищен седемгодишен задник още не беше докоснал виниловата седалка, когато собственият ми баща ми нанесе едно круше. Право в носа. Изпаднах в пълен неподправен ужас. Не можех дори да отговоря с думи. Бях сигурна, че ми е счупил носа, но после болката премина — точно когато почнах да й се радвам.

— Мислеше си, че ще се разминеш без бой, а? — каза той.

Веднага се разревах като малко момиче. Аз, разбира се, знаех, че съм малко момиче, но не обичах да се държа като такова. А и бях едновременно обидена и ядосана, че трябва да се возя с човек, който току-що ме е ударил. Чувствах се голяма глупачка, защото си бях въобразявала, че мога да надхитря баща си с някакъв плосък комплимент за скапаната му кола. Това определено беше чувство, което не ми допадаше тогава, а и в стотиците други случаи, в които съм го изпитвала оттогава насам.

Не проговорих по целия път. Когато стигнахме до училище, излязох и затръшнах вратата. Той потегли, като някаква част от колата се влачеше по пътя, вероятно ауспуха.

Когато днес си спомням за това преживяване, осъзнавам, че може би гледката на родителите ми в цялата й красота беше причината, стана причина да прегърна собствената си сексуалност. Начинът, по който те двамата се наслаждаваха един на друг, ме накара да осъзная, че животът не се състои само от макарони със сирене и телевизионни сериали. Исках да се включа в играта и не ми харесваше, че се налага да чакам още десет години, за да почне истинският купон.