Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Нормално бих очаквала майка ми да почука на вратата на мазето и да ни обясни как да отървем боя, но сега кой знае в каква възбуда беше изпаднала след голите спортове горе в спалнята.

— Чувала съм, че мъжете заспиват, след като правят секс — каза неуверено Слоун.

— Татко не ми се видя изморен, докато ме гонеше с колана — отговорих й аз.

— Не знам как ще дочакам мама да дойде да ни вземе. Много съм гладна.

Покатерих се на сушилнята и седнах отгоре.

— Мама носеше касинка на медицинска сестра.

— Какво? — Слоун придоби разтревожен вид.

— Като влязох, тя беше гола, а татко я гонеше по леглото. Видях му пениса.

— Леле…

— Леле? Какво леле? Ти си извратенякът, който ме накара да го направя!

— Не знаех, че наистина ще го направиш — каза тя.

— Знаеше, че ще го направя!

Това беше типично за Слоун. Тя винаги се измъкваше от ситуацията, ако настъпеха някакви неприятности. Братята и сестрите ми знаеха, че лесно могат да ме накарат да направя всичко, главно защото исках да ме обичат, но при Слоун работата беше друга. Не бях сигурна дали аз я обичам .

— Толкова си двулика — казах й аз. — Мразя те.

— Казва се двулична, глупачко, и освен това не съм — отговори тя.

— О, така ли, ами онзи път със сестрите Файнстайн? — припомних й аз. Преди година, когато бях в детската градина, а тя беше в пети клас, сутрин тръгвахме заедно за училище. Един ден двете други сестри отиваха на училище и ги следваше техният ирландски вълк, който беше висок метър и половина. Те казваха на кучето да се прибира вкъщи, но то не ги слушаше. Слоун се изплаши, защото кучето беше грамадно и непрекъснато ръмжеше срещу нас. Момичетата се подиграваха на сестра ми, че се плаши от кучето, но в интерес на истината, кучето си беше страшно. Беше огромно, зло и имаше вид като че ли е излязло от резерват за диви животни. На задния крак имаше голяма отворена рана и изглеждаше така сякаш бавно се разпадаше.

— Престанете да се подигравате на сестра ми, глупачки такива — изкрещях аз. — Кучето ви е грозно и трябва да го дадете в приют за бездомни кучета.

— Млъкни — каза Слоун през зъби.

— Млъкни.

— О, виж ти, на Слоун й трябва петгодишната й сестра, за да я защити — изсмя се едно от момичетата.

— Не, не й трябва — извиках аз, а после се обърнах към Слоун за някаква подкрепа — само за да видя как тича с всички сили по посока на училището.

Години по-късно в часовете по история научих думата „предател“. Ако разполагах с този вид муниции навремето, нещата щяха да завършат по друг начин.

— Изпуснах апарата в стаята на мама — казах й аз.

— О, прекрасно! — Тя сложи ръце на кръста си. — В него има снимки от партито при Марша. Всички си свалихме пижамите и си правихме снимки, докато играехме на въпроси и отговори.

— Защо? — попитах аз.

— Защото. Така ни се искаше.

— Ще кажа на мама и татко — заплаших я аз.

— Много важно — отговори тя. — Бяхме само момичета.

— Лесбийка! — изкрещях аз.

Знаех какво е лесбийка, защото жената на най-добрия приятел на баща ми от училище го беше напуснала заради друга жена и баща ми винаги я наричаше „лесбийката“.

— Не съм лесбийка. Млъквай!

— Да, такава си, знам го.

— Ако някой е лесбийка, това си ти — каза тя.

Това ми затвори устата.

— Най-добре ще е да се качим горе и да сложим край на цялата работа — добави Слоун. — Поне ще можем да хапнем нещо. Искам сандвич.

— Как може да мислиш за ядене в такъв момент? — попитах я аз. Според теб дали войниците в Битката при Гетисбърг са имали време за фъстъчено масло и конфитюр?

Тя смени тактиката, като ми припомни, че е четвъртък вечер и ако останем в мазето, ще изпуснем „Шоуто на Козби“ . Това беше достатъчно да накара всяко нормално седемгодишно момиче да обезумее.

Дори така бях готова да остана в мазето толкова, колкото беше нужно баща ми да забрави за случилото се. Бях видяла пениса му и едва ли скоро бих могла да го погледна пак в очите.

Мислех си да избягам през някой прозорец на мазето, но после щях да остана навън, а беше студено. Зимата не е подходящ сезон за бягство от къщи, особено без чанта с дрехи и храна.

Чудех се дали наистина и майка ми ми е много сърдита. Казах на сестра ми, че ще са ми нужни повече пари от петте долара, за които се бяхме споразумели първоначално.

— Няма начин! Те те хванаха! Това не беше в уговорката! Не знам дали изобщо ще ти дам петте долара!

Ударих я по врата. Тя се опита да ми отвърне, но аз се наведох и избегнах удара. После тя хукна нагоре по стълбите.