Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Цялото ми семейство знаеше, че имам склонност към хедонизъм, но спането с джуджета едва ли попада в тази категория. А и не е преживяване, което може да споделиш с друг. Поне засега. Не исках да гледам изпълнените с разочарование лица на сестрите си през следващите пет дни. Налагаше се да мисля бързо.

Излязох в хола и обясних, че в стаята ми има голо джудже, защото хората от рум сървис не са разбрали поръчката ми.

И двете ме изгледаха с отвращение.

Ерик се измъкна, докато сестрите ми чакаха в другата стая. Аз, разбира се, продължих да се карам на Слоун, че е наела стая в хотел, който предоставя този вид рум сървис.

— Ако искаш да знаеш, това е извратено — казах й аз.

През следващите пет дни в Кабо не мина ден, без всеки път, когато покрай нас минеше някой под метър и петдесет, което в Мексико се среща много често, сестрите ми да не се възползват от случая.

— Челси — повтаряше непрестанно Слоун, докато седяхме край басейна, — този път наистина падна възможно най-ниско.

— И то буквално — пригласяше й Сидни.

После двете избухваха в истеричен смях, последван от звуци, показващи колко са отвратени от мен. През това пътуване ми стана ясно, че джуджетата са прекрасни за купон, но лично за мен нещата свършват дотук.

Случвало ли ви се е сърцето да ви заболи толкова силно, че почти да не можете да си поемете дъх? Не бих пожелала такава болка и на най-големия си враг; не бих искала да я прехвърля на никого от страх, че може би няма да е в състояние да я понесе. Това е болката, когато ви предаде човек, в когото сте се влюбили. Не е толкова сериозна като смъртта, но имате почти същото чувство и както ми се наложи да науча, болката си е болка, независимо как я разглеждате.

Заварих Питър, моето гадже от две и половина години, не с една, а с две азиатки. Представям си, че така би изглеждал елитен хонконгски отряд за специални операции. Всички имаха много щастлив вид, особено момичето, което висеше от вентилатора на тавана. Не мога да кажа, че преди този случай вече имах някакви улики за склонността на бившето ми гадже към азиатки, но когато скъсате с някого и се върнете назад към времето, което сте прекарали заедно, всички червени флагчета, на които тогава не сте обърнали внимание, постепенно стават все по-очевидни. Например, преди си мислех, че той просто обича по-груб секс, когато дърпа силно косата ми в леглото; после осъзнах, че се е мъчел да разтегли очите ми настрани.

Питър винаги имаше склонност към тройки. Той непрестанно ме молеше със своя кокни акцент сериозно да помисля дали да не опитаме. (Акцентът му започна да ме дразни чак след като го заварих с азиатските близначки. Преди това ми звучеше невероятно чаровно.)

— Само опитай, опитай, наистина ще ти хареса. В Европа е много популярно — повтаряше той. Това би могло да бъде убедителен аргумент, ако и Дейвид Хаселхоф не беше много популярен в Европа.

След като го заварих в тройката, прекарах следващите две седмици в леглото, страдайки от тежка форма на вагинален лакът. Заболяването е подобно на тенис лакът, но го получавате от мастурбиране. Приятелката ми Лидия ми се обади за двайсети път и се опита да ме убеди да излезем.

— Не мога — казах й аз, — получих дископатия от мастурбиране.

— Това е толкова отвратително — каза тя. — И как успя?

— О, моля ти се, не се прави на малката моралистка. Сякаш никога не са те обладавали заднешком!

И на двете ни беше ясно, че ми е нужно да изляза някъде вечерта и евентуално да направя малка свалка. Лидия е от този тип приятелки, които хората наричат „палавница“ — винаги е забавно да си с нея, но тя бързо се отегчава от страданието, ако не е нейно. Двете сме приятелки от толкова дълги години, че не обръщам внимание на недостатъците й в емоционално отношение и се фокусирам върху положителните й качества. Например винаги когато излизаме заедно, тя е изпълнена с решителност да прекараме хубаво. Освен това точно Лидия беше тази, която отиде при английското ми гадже, след като се разделихме, за да прибере нещата ми и ключа от колата му.

Във вторник вечерта отидохме в местния бар. Казва се „При Рене“ и Министерството на здравеопазването би трябвало да го затвори. Стига да можеше да затваря заведения заради нехигиенични клиенти. Бях облечена срамно. Носех стари три четвърти панталони от „Гап“, бяла мъжка тениска с деколте и чехли „Адидас“. Не би трябвало да се показвам пред хора в този вид. Не само че изглеждах жалка и раздърпана, но и панталонът много ми стягаше в областта на вагината, от което ме заболя глава.