Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Извиних се, като казах, че искам да се видя с някои хора, главно защото имах газове и не исках да ги изпусна пред Гавин, но също и защото не исках Гавин да мисли, че съм му вързана в кърпа. След няколко минути се върнах и продължих да го изнасилвам словесно с измисления си живот, изпълнен с благородни мечти, надежди и амбиции. Разказах му как годината, която съм прекарала като доброволка в Младежкия клуб в Санта Моника, наистина ми е помогнала да разбера младите хора от градското гето. „Нашето бъдеще“ беше терминът, който използвах. Не можех да престана да лъжа, като редях една след друга все по-абсурдни истории. Беше ме обзело вдъхновение.

— Каква е тази миризма? — попита той и сбърчи нос от погнуса.

Пръднята ми беше рикоширала обратно към мен.

— Ъ-ъ, безобразие, някой взе, че пръдна. Отвратително. Тези хора нямат никакво възпитание — казах аз, като поклатих глава.

После станах малко самонадеяна. Превърнах баща си в кубинец, който не може да казва „р“ и не знае да чете и пише. Признах на Гавин колко трудно ми е било да израсна с баща, който е пристигнал в Щатите на вътрешна гума от автомобил и как всички са ми викали Елиан Гонзалес. В този момент Гавин започна да се досеща, като имате предвид, че Елиан Гонзалес се беше прославил само преди седмица, а аз говорех за събития отпреди двайсет, двайсет и пет години.

Пак започнаха да ме измъчват газове, затова реших да минимизирам загубите си, да отида в тоалетната и да се изходя. Леле, как само се изходих. Мислено си обещах никога да не ям мексиканска храна през уикенда и като се върнах, видях, че Лидия сваля приятеля на Гавин.

Тя ме дръпна за косата и прошепна или се опита да прошепне:

— Прибираме се с тези момчета.

Бързо я отведох настрана и й разказах за огромното си постижение в тоалетната, както и че поради липсата на биде и тоалетна хартия, вероятно трябва да се прибера вкъщи и да си измия задника. Тя ми напомни, че не в един случай е играла като страничен защитник в моя полза и че добрата приятелка винаги ще ти помогне да свалиш някое случайно гадже. Не разбирах защо трябва и двете да правим секс в една и съща вечер, но ми беше интересно да видя Гавин без риза, затова не се наложи дълго да ме навива. Гавин приличаше на човек, който държи сапун в апартамента си, затова се успокоих от факта, че в някакъв момент ще мога да се погрижа за задника си.

Отидохме в апартамента на Гавин и веднага изтичах в банята. Измих се със сапун, но ми се видя нередно да се избърша с някоя от кърпите му, затова предпочетох тоалетна хартия. Голяма грешка. Бях използвала прекалено много вода при измиването и тоалетната хартия буквално се разпадна и залепна на задника ми.

Истинската грешка се оказа Гавин. Той имаше плосък задник. От плоски задници винаги ми се отщява. Предпочитам да има нещо, за което да се хвана. Но задникът на Гавин не беше просто плосък. Вместо задник той имаше палачинка. Или, ако предпочитате, лопата.

Каква катастрофа. Сексът беше приятен, но поради някаква причина загубих интерес… или съзнание. Все едно. Събудих се от ярката светлина, която влизаше в стаята към седем сутринта. Този човек нямаше дори щори на прозорците. Мястото заприличваше на стая за мъчения.

Прескочих го, за да се облека и да се измъкна, когато ги видях до леглото: гащите си заедно с огромна жълто-кафява следа точно по средата.

Веднага се обърнах, за да видя дали Гавин се е събудил и щом установих, че не е, се втурнах към доказателството. Грабнах гащите и направих нещо, което и досега не разбирам напълно. Хвърлих ги през прозореца в задния двор.

Събрах останалите си дрехи и изтичах в банята. Докато се обличах, се помъчих да си припомня събитията от предишната вечер, за да разбера дали Гавин е забелязал петното. Не можех да си спомня точно в кой момент ми е смъкнал бельото. През главата ми преминаваха откъслечни кадри, в които двамата се търкаляме един върху друг и в един момент падаме от леглото. Започнах да си мисля дали да не си сменя името и да се преместя да живея в друг град.

Вратата беше леко открехната и чух, че от другата спалня към мен се приближават стъпки. Надникнах.

Лидия вървеше с широка крачка по коридора под ярката слънчева светлина, като не носеше нищо друго, освен черни три четвърти мъжки чорапи. Стигаха й до коленете. През главата ми преминаха ред мисли: дали Гавин и приятелят му живеят с дядо си? Дали Лидия е направила тройка с дядото? Дали има шести пръст на крака, който се мъчи да скрие?