Челси Хендлър - Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

По бузите й се беше разтекла засъхнала маскара, а прическата й беше безумна. Приличаше на жена, която си изкарва прехраната на улицата. Тя обясни чорапите с факта, че от две седмици не е ходила на педикюр и краката й са заприличали на нещо от „Джурасик парк“. После чухме, че на двора лае куче.

— На кого е това куче? — попита Лидия.

Лаят на Куджо ставаше все по-силен. От стаята на Гавин някой изпъшка. Това означаваше, че контактът е неизбежен.

Лидия се промъкна обратно в стаята си, а аз довърших обличането и изтичах към вратата на Лидия, като крещях нещо за кръщенето на бебето на леля ми.

— Лидия! Лидия! Съвсем забравих! Кръщенето на бебето на леля ми е тази сутрин. Ще закъснея.

Фалопиевите тръби на леля ми бяха зашити около пет години преди този случай, но аз винаги се сещам какво да кажа. Или поне докато не видях как Куджо тича към мен и носи в уста моите гащи.

Гавин ме сграбчи отзад и започна да търка нос във врата ми, докато аз стоях замръзнала от ужас и наблюдавах приближаването на кучето. Надявах се, че е изяло поне зацапаната част от гащите. Моля те, боже, моля те.

— О, гледай, бельото ти! — възкликна Гавин. Това беше моментът. Трябваше или да си призная, или да обърна ситуацията в моя полза.

Затова излъгах.

— А, струва ми се, че не е моето, задник такъв, моето е на мен. — Преди да успее да провери, се насилих да пусна няколко сълзи и изтичах обратно в спалнята, проявявайки сериозно актьорско майсторство.

— О, сега разбирам, мистър Мачо — ридаех аз. — Водиш тук момиче след момиче след момиче след момиче след момиче, когато ти се прииска, така ли? А после колекционираш гащите им? Дали да сваля и моите и да ти ги оставя за колекцията? Ще си доволен ли?

Не исках да губя инерция, затова не дочаках отговор.

— Аз ти се доверих! Само допреди месец бях девствена! И си мислех, че между нас има истинска връзка. Толкова си отвратителен.

— Слушай, нямам представа на кого са тези гащи. Виждам ги за пръв път през живота си. Наистина си помислих, че са твоите.

Куджо почна да се разхожда из стаята и да дъвче остатъка от гащите ми. Помислих си, че съм се измъкнала. После забелязах, че от долната му челюст виси парче от гащите и се вижда петното.

На лицето на Гавин се изписа крайна погнуса.

— Отврат! — беше единственото, което чух, докато си тръгвах.

Влязох в колата и тръшнах вратата. Докато потеглях, видях как Лидия излиза от входната врата и тича към мен само по риза и чорапите на дядо. Надявах се, че поне тя ще спаси част от достойнството ми, но това очевидно нямаше да стане. Тя стискаше в ръце джинсите и обувките си и крещеше:

— Чакай ме!

Намалих, за да може да скочи в колата, но не пожелах да спра напълно. Тя си удари главата във вратата, докато я затваряше.

— Какво ти става? — попита ме тя.

Разказах й всичко и след малко маскарата по лицето й вече не беше засъхнала. И двете бяхме гладни, но решихме, че не може да става въпрос да ядем на публично място. Затова избрахме „Макдоналдс“ и като влизахме в паркинга, видяхме надпис, на който пишеше: „Мак Ребърцата се завърнаха“.

— Завърнаха се откъде? — попитах аз.

— Не знам, но по-добре не си поръчвай — каза Лидия.

Прекарах много безсънни нощи, преди да забравя преживяното унижение. „Къде сгреших в живота си?“ — мислех си аз отново и отново. Лежах будна и се чудех колко ли чифта бельо сменят мексиканците годишно. След като първоначалната горчивина поизбледня, осъзнах, че като много други неща в живота, и това е дар. Нямаше да ми се наложи да мина за втори път през същото, за да се науча да не ям мексиканска храна в събота и неделя. Кой знае на колко много момичета съм помогнала, защото споделих с тях моя разказ?

Една моя приятелка се омъжваше. Това се превръщаше в досаден модел. През последните шест месеца Сара беше третата ми приятелка, която се сгоди, и почна да ми става ясно, че все повече хора се решават на тази стъпка. Нямам нищо против идеята за брака като такъв. И аз бих искала да се омъжа. Няколко пъти. Това, което ме отблъсква, е самата сватба.

Проблемът е, че всеки, който се жени, изглежда си мисли, че никой друг в света не се е женил, и в годината преди това събитие светът се върти изцяло около тях. Трябва да им купувате подаръци, да ходите на уикенд по женски, да участвате в избора на сватбена рокля и после да си вземете билет за някое забравено от бога градче, където са решили да ви завлекат. Ако наистина нямате късмет, ще ви накарат да рецитирате някое стихотворение на сватбата. Само това ми липсва — да контролирам пиенето си, докато приключа с публичната си изява. И какво ни носи всичко това, ще попитате? Изсъхнало парче пилешко и търкаляне в сламата с братовчеда от село. Мога да получа същото и вкъщи, благодаря.